събота, 26 декември 2009 г.

мисоги

Обичаят за измиване на мръсотията със студена вода - по възможност в бързотечаща вода или водопад датира от зората на японското религиозно съзнание и тая практика играе важна роля в японските митове за сътворяването и в Шинто обредите.Контактът с нечистотата и мръсотията на този несъвършен свят нарушава първичната природа на човека. затова мисоги пречиства човека от всичко скверно и възстановява връзката му със свещеното.Съществува външно мисоги - при което тялото се измива със студена вода, и вътрешно - когато се пречистват вътрешните органи с дълбоко, възстановително дишане.след правилното извършване на мисоги и възвръщането към изворите на живота, може да се изпита състоянието сумикири - кристална чистота на тялото и съзнанието. в това просветлено състояние човешкото сърце е светло и чисто като безоблачно

споделено присъствие

Както яркото слънце,
светещият небосвод
и синевата
на течащата вода
така и
благородството
отрасват в тъмното на нощта.

Когато присъщо ти е
да стоиш над бездна
и да запазваш
присъствие на духа
стъпвайки по тънък лед -
могъществото
движещо небето и земята
достъпно е за теб!

четвъртък, 5 ноември 2009 г.

омиротворение

Когато в наслада
уединен живот в гората водиш
ни славата познаваш,
ни позора!
Когато в мир
пътя на истината следваш -
пристрастието
и отвращението
са ти непонятни....
Мирът е щастие,
дъхът е благодат.

тайната на будо, тайна на дзен

Веднъж един самурай, голям майстор на меча /кендо/ тръгнал на път за да изучи тайната на боя с меч. Това се случило през периода Токугава. В полунощ той се запътил към светилището при Камакура, изкачил дългите стълби, водещи до него и отдал почит на божеството на храма, Хачиман. В Япония, Хачиман е велик бодхисатва, който е станал патрон на будо. Самураят отдал почитта си. Връщайки се надолу по стълбите той усетил, че нещо се спотайва под едно голямо дърво, присъствието на чудовище, обърнато с лице към него. Интуитивно той извадил меча си и мигновено го убил, кръвта плиснала навън и се стекла по земята. Той го бил убил несъзнателно.

Не бодхисатвата Хачиман му съобщил тайната на Будо, а благодарение на тази своя опитност, при връщането си от светилището, самураят я разбрал.

Интуиция и действие трябва да избликват едновременно.
При практиката на буда не може да има съзнателна мисъл. време за мислене няма, нито миг дори.Щом човек действува, намерение и действие трябва да бъдат едновременни.

стих

Военното дело и медицината трябва
да бъдат добре изучени
Раят не се нуждае от такова изкуство.
Лалета през пролетта
хризантеми през есента.
Невероятно прекрасните цветя
стесняват парка.

Генро

вторник, 20 октомври 2009 г.

правото на избор, културността и псевдокултурността

У всеки от нас е заложено знанието, че имаме право на житейски избор. Всеки е скрил в себе си една ярка и свободна личност, но не всеки има духовната сила и куража да й даде право на изява. Не всеки има смелостта да излезе от сигурността на общоприетото. Страхливците предпочитат да се подчиняват на обществените рамки пред това да влязат в конфликт с другите, защото тогава поемат риска да изгубят съревнованието. Те прикриват същността си под фалшивата маска на моралното поведение /или аморалното такова - ако това се харесва в стадото!/ афишират модерността си и ни оглушават с псевдокултурните си крясъци... изобщо демонстрират ни неща, които когато имат духовна подплата стават естествено стойностни, но в устата на удобният човек - такива думи придобиват блудкав привкус..
Различният, освободеният от прангите на общественото мнение и общоприетото, отстоява с цялата жар на духа си и правдата и морала и родолюбието и традициите, и естеството и изкуството... Но думите на такъв човек са дълбоки и убедителни и звучат искрено, защото имат вътрешна мотивация. За освободеният човек факта че и другите правят така е само куха фраза, предизвикваща у него иронична усмивка... Независимостта на инакомислещия от мнението на околните, мощта да отстоява възгледите си, са основните причини за омразата и яростта на мнозинството, чиито съставящи елементи никога няма да изпитат удовлетворението от осъществяването на потиснатите си мечти. В това се крие и основният риск за независимият човек - той се обрича на самота, когато се откаже да предаде веруюто си, обрича се на неразбирането на другите и на техните хапливи, злобни коментари. Но светът би бил отвратително скучно и презряно място за живеене без онези, които са по-различни от останалите....

рискът да бъдеш различен

Какво става с различните по дух и начин на мислене? Извън стандарта, но поради физическата си нормалност, мнимото съчувствие на обществото към тях липсва. Дори напротив свободните хора - /не е ли жалко усещането за вътрешна свобода да се тълкува като уникалност и различност?!/ свободните хора привличат върху себе си цялата завист и ярост, дълго трупана в сърцата на останалите - със стандартно мислене...Защото да си различен, по-широко скроен се изискват преди всичко интелект, смелост и много здрави нравствени устои. Изисква се и воля и самоконтрол и разбира се способност да мечтаеш, да следваш неотклонно целите си.Не употребявам клишето морални устои умишлено - дори общественият морал е сам по себе си ограничение, с което, ако се съобразяваш си с нас, иначе си срещу нас... Твърде често свободният човек живее отвъд общоприетата представа за морал и единствено нравствените устои - основните принципи на човешкото съжителство, са критериите, въз основа на които той контролира постъпките и думите си.

мярата на любовта

Да си различен, означава да не се вписваш в общоприетите рамки. Когато в това различие е намесен пръстът на естеството, другите на пръв поглед проявяват разбиране и съчувствие. Друг е въпросът дали могат да проумеят страданието на инвалид, на човек болен от детски паралич или на този, който е слабоумен по рождение.... Такива изключения не се вписват в общоприетата рамка и следователно са осъдени на мълчалива изолация, та макар и придружена от неспокопосани демонстрации /публични/ на състрадание и милост. По този повод един дядо на улицата ме беше попитал - Момиче, ти от съчувствие би ли си разменила мястото с онзи нещастник? Разбира се че не можех да му отговоря с "Да". Моята човешка природа изобщо отхвърляше такава възможност. Тогава виждах в този и подобни случаи като главен виновник съдбата, стечението на обстоятелствата, генетичното наследство.... Сега, след толкова години сякаш пак онзи старец ми задава този въпрос. Знам, че бих му отговорила така - "Когато човек обича силно, всичко е възможно".

Руба`йят

Без теб, без мен е имало пак нощ и ден.
Небето неуморно се върти - над тлен.
Внимателно пристъпяй - спят в прахта очите:
На хубавици, взети от смъртта в плен.

Руба`йят

Прашинката най-ситна образ е била:
На буза слънчева, на веждите - крила.
Видения! - духни с въздишка от ръкава:
Прашеца от жени с божествени тела.

Руба`йят

Тук всеки стрък зелен, на този китен бряг:
Расте от устните на някой ангел благ.
Зелената морава не тъпчи, че тя е:
Праха на лунен лик - превърнат в злак.

Руба`йят

В леха с лалета всеки цвят е бил сърце,
Кръвта е той на властник - с кървави ръце.
А всеки цвят на теменужка бил е бенка:
Връз образа засмян, в картинката лице.

вторник, 15 септември 2009 г.

за милосърдието

Просто милосърдие. В чист вид рядко се среща. Мисля си за Христовата формула - "Имаш ли две ризи - дай едната на ближния си". На пръв поглед - какво толкова. Звучи елементарно. Но колко от нас са готови да се лишат от нещо за да го получи някой, който се нуждае от него по същия начин, който и ние?
Често бъркаме благотворителност с милосърдие... Когато стандартът на живот е по-висок дори се смята за престижно участието в разни благотворителни акции...С привкус на пиар. остава съмнението, че това все пак е средство за намаляването на данъците, за получаване на местенце в светските хроники, за плащане на индулгенция за приспиване на гузна съвест или поне популистко поведение - нещо като две в едно - да се уплътни времето на суетните....
Кое е истинското милосърдие?
Няма точни определения за него, няма мерни единици, няма критерии - то е заложено във всеки човек. Всеки може да прояви милосърдие. Няма човек, който поне веднъж в живота си да не е усетил обаянието на прилива му. Както и стаил дъх да не се е просълзявал от благодарност за безкористната добрина, когато някой, без да се замисля дали губи или печели е поискал да облекчи нечие страдание и да достави малко радост.
Какво му трябва на човека за да прояви милосърдие? Милост и сърце. И много и малко. Много, защото трябва да прозре за страданието на другия и без да го съди за грешки и слабости да му подаде ръка.
Оказва се не толкова лесно - да предложиш опора на някого, и да го направиш с желание - породено от дълбините на душата - продиктувано единствено от смирението ти пред Бога и от човеколюбие - защото хората са несъвършени и е трудно да ги обичаш такива каквито са. Още по непосилно е да помагаш, когато ти самият се нуждаеш от това.
Не може без духовна сила и нравствена чистота. Не може без смирение - онази, чиста енергия,която все по-рядко се среща.
Трудно е за човека да приеме другите - такива каквито са. Деформирано е мисленето - все се търсят причини и виновни. Търси се противопоставяне на обстоятелствата!
Разбираме ли наистина малката разлика - оня съществен нюанс между противопоставяне и противостоене? Христос ни учи - "Ударят ли те по едната страна, подложи и другата!" Това страх ли е? Страх от борбата ли е? Да не бъде!
Не, не можем да Го възприемем така. Той не се противопоставя, но Той противостои. Той не съди и не наказва, защото е Син Божи но и Син Человечески. Христос ни казва - "Аз съм един от вас."
И на кръста ни показва на дело, че може да се противостои, че може смирено да се приемат фактите, че може в труден момент да се помогне на тези, които грешат...И в най-ужасните мъки, Христос ни учи, че за да сториш добро е необходима само една мисъл - че ближният ти е като теб, че трябва да обичаш ближния си - и да не чакаш отплата затова. За Христос да бъде милосърден е толкова лесно! Достатъчно е че обича всеотдайно, че разбира страданието и грешките на другите и че помни, че е един от хората! Христос знае, че е човешко да проявиш слабост, да изпиташ страх, да помислиш първо за себе си, но също така е човешко! - да се преодолееш и да обичаш ближния си като себе си! Силата и волята да проумеем това и да изберем пътя си, е вложена у нас още с първия дъх, който сме поели, идвайки на този свят. Силата на душата да бъде божие дихание.

коментарът на Ньоген: по притчата Храна за Енту

Чиншуан никога не наричал себе си Учител, но монасите се събирали да го слушат и той започнал да си мисли, че може да учи другите.
Когато чул за бившия си приятел Енту, че живее тихо в отдалечена част от страната, той отишъл да го посети и да види дали няма нужда от нещо.
По онова време в Китай първородният син получавал голяма част от наследството докато всеки следващ получавал все по-малка и по-малка част. Следователно четвъртият син не би могъл да има много дори да е дал храна и подслон на Енту.
Монахът, естествено е трябвало да бъде признателен, ако не е живял както се полага на дзен-монах.
Енту скромно споменал дълга си, но неговото тяло било Дхармакая, и той живеел с всички Буди и Бодхисатви.
Чиншуан не е могъл да види това и започнал да говори за суеверията. Той казал, че монах, който е получил подаяние без Просвещение, ще работи като вол през следващият си живот, за да плати за всичко през този живот.
Енту му показал реалният живот, който никога не е бил роден и никога не ще умре, но пръстите и челото нямат нищо общо с първичната безгранична безформена форма, той просто го показал с помощта на Дхармакая. Горкият Чишуан не могъл да разбере и се привързал към илюстрирането на легендата за превъплъщението, макар че е абсолютно чужда на учението на Буда.
Благодарение на съжалението и объркаността си, по-късно той се озовал в безизходно положение. Когато обаче той се върнал при Енту с чисто сърце и празен разум - ръце, той бил в състояние да получи Дхарма.
Какво е било това и как може да се постигне може да се научи единствено сам, от личния си опит.

Храна за Енту

Когато Чиншуан дошъл при Енту, който живеел в тихо уединено място, той го попитал винаги ли има какво да яде два пъти на ден. Четвъртият син от семейството на Чуан ми помага и аз съм му много задължен", казал Енту. "Ако не изпълняваш достатъчно добре дълга си, ще се преродиш във вол и ще трябва да възстановиш на този човек всичко, което си му задлъжнял през този си живот", - предупредил го Чиншуан. Енту сложил до челото си двата палеца и нищо не отговорил. "Ако имаш предвид рогата, трябваше да раздалечиш палците и да ги сложиш до върха на главата." Преди още Чиншуан да завърши изречението, Енту извикал: "Чиншуан не разбира какво означава това!" "Ако знаеш повече, защо не ми го обясниш? - попитал Чиншуан. Енту се намръщил и казал - И ти си изучавал тридесет години будизъм, но все още се въртиш оттук и оттам. Нямам нищо общо с теб." С тези думи той захлопнал вратата пред носа на Чиншуан. В това време оттам минал четвъртият син от семейство Чуан, който съжабяхме лил Чиншуан и го взел в своята къща, която била наблизо. "Преди тридесет години бяхме близки приятели, - казал Чиншуан, но сега той е постигнал повече и не иска да го сподели с мен". Същата нощ Чиншуан съвсем не могъл да спи и накрая станал и отишъл при Енту. "Братко, бъди така добър да ми проповядваш дхарма. Енту отворил вратата и обяснил учението. На следващата сутрин гостът се върнал в къщи с щастливо постижение.

отново на училище!

Аз съм учител.

Родил съм се в мига, когато от устата на дете е изскочил въпрос.

Аз съм много хора на много места.

Аз съм Сократ, вдъхновяващ младежите на Атина да откриват нови идеи като задават въпроси.

Аз съм Ан Съливан, поставяща тайните на Вселената в протегнатата ръка на Хелън Келър.

Аз съм Езоп и Ханс Кристиан Андерсен, разкриващи истината чрез безбройни истории.

Аз съм Марва Колинс, която се бори за правото на образование на всяко дете.

Аз съм Мари МакКлеод Бътюн, която строи голям колеж за моя народ, където вместо чинове има оранжеви щайги.

Аз съм и Бел Кауфман, борещ се да върви "Нагоре по стълбата, която води надолу".

Имената на онези, които са практикували моята професия, звънят като камбани на славата за човечеството... Букър Т. Уошингтън, Буда, Конфуций, Ралф Уолдо Емерсън, Лио Баскаля, Мойсей и Исус.

Аз съм всички онези, чиито имена и лица отдавна са забравени, но чиито уроци и характери винаги ще бъдат помнени заради постиженията на техните ученици.

Аз съм плакал от радост на сватбите на мои бивши ученици, смял съм се щастлив при раждането на техните деца и съм стоял с глава, наведена от скръб и объркване, край гробове, изкопани твърде скоро, за тела твърде, твърде млади.

В продължение на един ден се е налагало да бъда актьор, приятел, сестра и лекар, треньор, търсач на изгубени вещи, банкер, таксиметров шофьор, психолог, заместник родител, продавач, политик и защитник на вярата.

Независимо от картите, диаграмите, формулите, глаголите, разказите и книгите аз наистина нямаше какво да преподавам, защото онова, което трябваше да научат учениците ми, беше да опознаят себе си, а аз знам, че най-трудно е да разбереш кой си.

Аз съм парадокс. Аз говоря най-силно, когато слушам най-внимателно. Най-големият подарък за мен е благодарността на моите ученици.

Материалното богатство не е моя цел, но аз съм търсач на съкровища на пълен работен ден, който проучва нови възможности, в които учениците му да използват своите таланти, и издирва таланти, които понякога лежат дълбоко заровени сред отломките на нечие саморазрушение.

Аз съм най-големият късметлия сред всички, които работят.

На един лекар му е позволено да изведе живота на бял свят в един вълшебен миг. На мен ми е позволено да се погрижа животът да се ражда отново и отново всеки ден - с нови въпроси, идеи и приятелства.

Един архитект знае, че ако строи грижливо, неговото творение може да просъществува векове. Един учител знае, че ако изгражда с любов и истина, онова, което изгради, ще трае вечно.

Аз съм воин. Всекидневно водя битки срещу надзъртащото насилие, страха, предразсъдъците, невежеството и апатията. Но аз имам велики съюзници: Интелигентността, Любопитството, Родителската подкрепа, Индивидуалността, Творчеството, Вярата, Любовта и Смехът - всички се стичат под моите знамена и с тяхната подкрепа съм непобедим.

А на кого трябва да благодаря за този чудесен живот, който така щастливо ми е отреден, освен на обществото, на родителите. Защото вие сте ми оказали голямата чест да ми се доверите с великия си принос към вечността - вашите деца.

И така, аз имам минало, което е богато на спомени. Имам настояще, което е истинско предизвикателство, пълно с приключения, защото ми е позволено да прекарвам дните си с бъдещето.

Аз съм учител... и всеки ден благодаря на Бога за това.



Джон У. Шлатър

четвъртък, 13 август 2009 г.

ЩЕ БЪДЕМ ЛИ КАТО ГОСТИТЕ НА НЕРОН?

Публикувания по-долу текст е на една Българка живееща в Австралия - Красимира Николсон и която може би помните от времето на каузата "СПРАВЕДЛИВОСТ ЗА МИРОСЛАВ РИЗИНСКИ":


“ ЩЕ БЪДЕМ ЛИ КАТО ГОСТИТЕ НА НЕРОН?

...Sainath ни подбужда да разсъждаваме върху ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ МЪЛЧАНИЕТО И ПАСИВНОСТТА, когато разказа следната история по време на: Аделеиде Фестивал на Идеи 2005:

“Когато падна здрач и се появи необходимост за светила, персонала на Римския Император Нерон предложи ново-въвеждащо разрешение: празненството ще бъде осветено чрез затворници и бедни горящи на стълбове около цялата арена.
Какво беше отношението на Нероновите елитни гости?
Защо мълчаливо се съгласиха да участват в нещо толкова ужасно?
Как можаха да продължат с празненството и веселието?” ... ...


След това Sainath ни зададе въпроса:
- Ще бадем ли като гостите на Нерон?”


______________

Когато днес погледнах в Resent News, листа на Граждански инициативи които Мargarita Stanger* е публикувала; пак се сетих за този пример, и веднага дойде и отговора:

- БЪЛГАРИТЕ НЕ СА КАТО ГОСТИТЕ НА НЕРОН!
и всички можем само да сме ГОРДИ с това - с позицията за СПРАВЕДЛИВОСТ, която сме взели!
(последиците от “мълчание” и “пасивност” няма и нужда да се подчертават!)

____________________________________________________________________________

* - Маргарита Стандер е 38 годишна наша сънародничка живееща в Швеция, която заяви, че е готова да замени Спаска Митрева в затвора в „Идризово” в Скопие и да излежи тримесечната й присъда.

==============================================

ИЗПРАТЕТЕ СВОЯ ПРОТЕСТ НА ТОЗИ АДРЕС:
http://www.vlada.mk/?

. . . . . . . . . . . ... . .. . .. . . . . . . . . .

ПУСКАЙТЕ ЛИНКОВЕ ВЪВ ВСИЧКИ САЙТОВЕ, ДО КОИТО ИМАТЕ ВЪЗМОЖНОСТ И ДОСТЪП -
ТАКА НАЙ-БЪРЗО ЩЕ ДАДЕМ ШИРОКА ГЛАСТНОСТ
И ПОДКРЕПА НА СПАСКА МИТРЕВА.

притча в даоистката традиция

На изток живеел човек на име Юан Кин-му. Веднъж тръгнал на дълъг път, но се оказал без храна. Един разбойник от Ху-фу, на име Киеу, го видял как изнемогва, та му дал вода и храна да се подкрепи. Юан Кин-му се подкрепил на три пъти и като дошъл на себе си, запитал: Кой си ти? Другият му отговорил - Аз съм от Ху-фу и се казвам Киеу. Тогава Юан Кин-му рекъл - Не си ли ти разбойник? - осъждане, съдене! - Какво? Нима ме е нахранил един пропаднал човек? Моето чувство за справедливост ми забранява да ям от храната ти! -самоосъждане!- И пътникът се навел напред, подпрял се с ръце на земята и се опитал да повърне, но от устата му излизало само хърхорене. Тогава се свлякъл на земята и издъхнал.- самонаказание, самобичуване, самоубийство.
Истината е, че човекът от Ху-фу бил разбойник, ала да нахраниш изгладнял странник не е разбойничество.
Това, че пътникът отказал да приеме храната, която доброжелателят му предложил, защото я смятал плод на разбойничество, е несъответствие между названието и съдържанието.

за любовта към ближния и любовта към себе си...

Любовта към ближния е толкова всеобхватна, колкото и любовта към Бога. Ето защо в Христовото учение тя не се спира пред нищо: обичай неприятелите си, прави добро на тези, които те мразят...
Тук няма да открием и следа от любов, която под предлог, че се грижи за спасението на своят обект и се стреми да го направи такъв, какъвто би трябвало да бъде, измъчва, убива, наказва и затваря /да, имам предвид деянията на фанатиците и светата инквизиция/. Вярно е, че понякога се налага да се намесиш между насилника и жертвата, да спасиш невинния и невъоръжения, да защитиш себе си. Но колкото и да е законно такова действие, то все пак противоречи на любовта. Но това е друга тема, която няма да обсъждам тук и сега.

По скоро - във връзка със сложният въпрос за любовта към ближния и към себе си искам да предложа на вниманието Ви един малък разказ, изразяващ съвсем друга духовна традиция, тази на китайският даоизъм, който показва доколко всеки въпрос и неговият - временен - отговор зависят от дадена култура и наложените от нея гледни точки и акценти.

следва текст от "Даоистки философи - Лао -дзъ - класикът на съвършената пустота".

Аз, моя милост, и сянката ми на асфалта

Стремя се да разбирам хората около себе си - не да ги съдя! Не съм съвършена и нямам право да меря само с моя си аршин, защото възгледите ми за истина и неистина, за правилно и неправилно не винаги са съизмерими с тези на другите хора. Опитвам се да обичам ближните си и да прощавам, както се моля и на мен да ми бъде прощавано...
Да, това изисква самодисциплина. Желанието да пъдиш от себе си, всяка злоба, омраза, дребнавост и гняв, защото те биха те унищожили бавно и безвъзвратно, а негативната енергия на осъдителността ще наруши крехката хармония на твоя свят...

И така, Аз, моя милост и сянката ми на асфалта вървим по пътя си! Стараем се да оценяваме обективно доброто и истината. Опитваме се да живеем в мир - според съвестта си, не по чужди стандарти. Отворила съм сетивата си, разума си, сърцето си за всичко, което ме заобикаля. Стремя се да бъда умерена.
Смея се на определението щурчово - Аз не съм товаист, аз не съм оноваист - аз съм просто човек... Какъв е смисълът да лъжа себе си, да заравям главата си в пясъка и да си мълча или да хуля само защото всички правят така?! Суетата ми е, че си въобразявам, че знам стойността на съществуването си и се моля Бог да ме вразуми и смири да не се самонадейвам каква съм умница...
Сянката ми на асфалта ми подлага крак и за малко да заора нос. Добре, че моя милост ме прихвана в движение... и така - бидейки това, което съм - с любовта си, с творчеството си, с всичките си дела и думи, с грешките, прошките, молбите за прошка - аз излъчвам своята човешка енергия и и с безкрайно малко, все пак допринасям Божият промисъл за нас да стане по-ясен - да се приближим до истината, и до крайната цел, за която нашият свят е създаден.
Случаят с госпожа Патрашкова и блогърското войнство ме замисля, че май не сме неуспешен експеримент. Май има шанс да издържим теста на живота си.
Може би точно това ни предказва Библията със Страшният съд и представата за милениума - съвършеният свят на мир и благоденствие, който ще последва след апокалипсиса...
Ако всеки от нас даде най-доброто от себе си в рамките на своя си човешки живот - представяте ли си какво ще последва?
За Бога Земята има право да стане прекрасно място за живеене а ние хората - нейните добри стопани!!!!

за грешките, госпожа Патрашкова и смисълът на безупречността

Докато пускам постингите, плод на среднощни откровения с близките ми - виждам вълната, от постинги в подкрепа на Катан и се замислям за журналистическата професия - едното от образованията ми е телевизионна журналистика - и смисъла на журналистическата етика и безупречността. Ако за всеки един човек в ежедневието му е важно да се стреми към знанието и мъдростта, то за журналиста е хляб насъщен да разграничава кое е добро и кое - истина. Журналистът трябва да върви напред със сърцето и ума си. След всяка крачка, трябва да проверява достоверността на материалите си. защото не става въпрос само за тайни на света, в който съществуваме. не е просто поредната витка на разширяващата се спирала на познанието ни... Журналистическата етика изисква журналистът да бъде мяра за безупречност. Това е желязна самодисциплина. Дисциплината на война, не е просто живот по правилата. Това е воля и способност да бъдеш безупречен, дори когато това изглежда невъзможно. Колкото по-трудно и нежелано е едно препятствие, толкова повече усърдие се изисква за преодоляването му и толкова по-голямо е щастието от постигането на крайната цел. Това е първото, което журналистът трябва да бъде - безупречен в самодисциплината си!
Да, няма безгрешни хора. Има грешка - има прошка, но нещата трябва да се изрекат публично, тъй като журналистът е публична личност. Не е страшно! - всеки път, когато виждаме че мечтите ни се изплъзват, с нови сили - дори надскачайки себе си, журналистите продължаваме пътя си - защото удовлетворението от истината за търсещата, творяща душа, която не се бои от падането и ставането, е единственото условие за лично щастие. Признанието на грешките е единственият възможен път към съвършенството.

сряда, 24 юни 2009 г.

капризните коне

Покрай пропастта дълбока, по ръба на стръмнината
своите коне с нагайка аз подканящо налагам!...
Задушавам се и пия вятър, гълтайки мъглата...
И дочувам, и дочувам с гибелен възторг:
пропадам!
Успокойте се, коне! Защо се вслушвате
на камшиците в гъвкавостта.
Придирчиви сте, коне, като вихрушки сте..
Ще ме стигне смъртта, недопял песента...
Ще допея куплета,
ще ви напоя -
нека само за миг на ръба
постоя...
Мен като перце от длани ще ме духне урагана
и шейната ще ме носи в снеговете
смъртнобледен.
Галопирайте по-бавно - вижте, целите сте в пяна,
удължете малко пътя към приюта ми последен.
Успокойте се коне! Защо се вслушвате
на камшиците в яростта.
Придирчиви сте коне, като вихрушки сте...
Ще ме стигне смъртта, недопял песента.
Ще допея куплета,
ще ви напоя...
нека само за миг на ръба
постоя...
Стигнахме: за среща с бога няма как да закъснееш.
И какво са се разпели злобно ангелите бели?!
Или е звънче, което от сълзите се люлее,
или е гласът ми, хукнал след конете полудели?!
Успокойте се за миг! Защо не слушате -
не летете тъй бързо, коне!
Придирчиви сте, коне, като вихрушки сте...
Щом тъй кратко живях - да допея поне!
Ще допея куплета,
ще ви напоя -
нека само за миг на ръба
постоя...

песня микрофона

Я оглох от ударов ладоней,
я ослеп от улыбок певиц,
сколько лет я страдал от симфоний,
потакал подражателям птиц!

Сквозь меня многократно просеясь,
чистый звук в ваши души летел.
Стоп! Вот тот, на кого я надеюсь,
для кого я все муки стерпел.

Сколько раз в меня шептали про луну,
кто-то весело орал про тишину,
на пиле один играл - шею спиливал,
а я усиливал, усиливал, усиливал!...

Он поет задыхаясь, с натугой,
он устал, как солдат на плацу.
Я тянусь своей шеей упругой
к золотому от пота лицу.

Только вдруг... Человече, опомнись!
Что поешь? Отдохни, ты устал!
Это патока, сладкая помесь!
Зал! Скажи, чтобы он перестал!

Сколько раз в меня шептали про луну,
кто-то весело орал про тишину,
на пиле один играл - шею спиливал,
а я усиливал, усиливал, усиливал!...

В чем угодно меня обвините,
только против себя не пойдешь.
По профессии я - усилитель.
Я страдал, но усиливал ложь.

Застонал я - динамики взвыли,
он сдавил мое горло рукой.
Отвернули меня, умертвили,
заменили меня на другой.

Тот, другой,- он все стерпит и примет.
Он навинчен на шею мою.
Часто нас заменяют другими,
чтобы мы не мешали вранью.

Мы в чехле очень тесно лежали:
я, штатив и другой микрофон,
и они мне, смеясь, рассказали,
как он рад был, что я заменен.

я не люблю

Я не люблю фатального исхода,
От жизни никогда не устаю.
Я не люблю любое время года,
Когда веселых песен не пою.

Я не люблю холодного цинизма,
В восторженность не верю, и еще -
Когда чужой мои читает письма,
Заглядывая мне через плечо.

Я не люблю, когда наполовину
Или когда прервали разговор.
Я не люблю, когда стреляют в спину,
Я также против выстрелов в упор.

Я ненавижу сплетни в виде версий,
Червей сомненья, почестей иглу,
Или - когда все время против шерсти,
Или - когда железом по стеклу.

Я не люблю уверенности сытой,
Уж лучше пусть откажут тормоза!
Досадно мне, что слово "честь" забыто,
И что в чести наветы за глаза.

Когда я вижу сломанные крылья -
Нет жалости во мне и неспроста.
Я не люблю насилье и бессилье,
Вот только жаль распятого Христа.

Я не люблю себя, когда я трушу,
Обидно мне, когда невинных бьют,
Я не люблю, когда мне лезут в душу,
Тем более, когда в нее плюют.

Я не люблю манежи и арены,
На них мильон меняют по рублю,
Пусть впереди большие перемены,
Я это никогда не полюблю.

люблю тебя сейчас

люблю тебя сейчас не тайно - на показ.
не после и не до в лучах твоих сгораю.
навзрыд или смеясь, но я люблю сейчас,
а в прошлом - не хочу, а в будущем - не знаю.

в прошeдшем я любил печальнее могил.
все нежное во мне бескрылит и стреножит,
хотя поет поетов говорил:
"я вас любил, любов еще быть может..."

так говорят о брошенном, отцветшем -
и в егом жалость есть и снисходительность,
как к свергнутому с трона королю
есть в етом сожаленье об ушедшем
стремленье, где утеряна стремительность,
и как бы недоверье к "Я люблю".

люблю тебя теперь без обещаний: верь!
мой век стоит сейчас - я вен не перережу!
во время - в продолжении теперь
я прошлом не дышу и грежу.

Приду и вброд и вплавь к тебе - хоть обезглавь!
с цепями на ногах и с гирями по пуду.
ты только по ошибке не заставь,
чтоб после "я люблю" добавил я "и буду".

есть в етом "буду" горечь, как ни странно,
подделанная подпись, червоточина.
и лаз для отступления в запас,
бесцветный яд на самом дне стакана,
и словно настоящему пощечина,
сомнение в том, что я люблю сейчас.


смотрю французкий сон с обилием времен,
где в будушем - не так как в прошлом - по другому.
к позорному столбу я пригвожден,
к барьеру вызван я языковому.

ах, разность в языках! не положенье - крах!
но выход мы вдвоем поищем и обрящем.
люблю тебя и в сложных временах -
и в будущем и в прошлом настоящем!

Посещение музы

Итак, я счас взорвусь, как триста тонн тротила —
Во мне заряд нетворческого зла:
Меня сегодня Муза посетила —
Посетила, так немного посидела и ушла!

У ней имелись веские причины.
Я не имею права на нытьё,—
Представьте: Муза... ночью... у мужчины!
Бог весть, что люди скажут про неё.

И все же мне досадно, одиноко,
Ведь эта Муза — люди подтвердят! —
Засиживалась сутками у Блока,
У Бальмонта жила не выходя.

Я бросился к столу, весь нетерпенье,
Но — Господи, помилуй и спаси! —
Она ушла. Исчезло вдохновенье
И три рубля — наверно, на такси.

Я в бешенстве мечусь, как зверь, по дому.
Но Бог с ней, с Музой, я её простил.
Она ушла к кому-нибудь другому —
Я, видно, её плохо угостил.

Огромный торт, утыканный свечами,
Засох от горя, да и я иссяк,
С соседями я допил, сволоча... и с друзьями
Для Музы предназначенный коньяк.

...Ушли года, как люди в чёрном списке,—
Всё в прошлом, я зеваю от тоски.
Она ушла безмолвно, по-английски,
Но от неё остались две строки.

Вот две строки — я гений, прочь сомненья,
Даёшь восторги, лавры и цветы!
Вот две строки: "Я помню это чудное мгновенье,
Когда передо мной явилась ты!"

бяло безмълвие

Векове и епохи наред този свят
се стреми по-далеч от студа, към уют.
Но защо тези птици на север летят,
щом открай време птиците тръгват на юг?

Те не търсят известност, величие.
Под крилете им свършва ледът
и откритото щастие птиче е
за награда след дългия път.

Но защо не ни хващаше сън? И какво
ни подгони по тази висока вълна?
Не сме виждали северното зарево -
то е толкова рядко, че няма цена!

Гладни чайки блестят като мълнии.
Наште шепи са празни. Но тук
за награда след всяко безмълвие
непременно ще има звук!

Как отдавна сънувахме в бяло, снегът
е затрупал в очите ни всеки нюанс-
Ослепяхме отдавна, но идва мигът
да прогледне тук всеки от нас.

Тука няма да има мълчание.
Слабостта ще ни пусне от плен.
Срещу нощите на отчаяние -
за награда - полярен ден...

Север. Воля. Надежда. Безкраят зове.
Сняг без кал, като дълъг живот без лъжи.
Няма гарван очите ни тук да кълве -
не се въдят насам тези твари божи?

Неповярвалите в прорицатели
и поели по пътя нелек -
тук, в награда за самотата си,
непременно ще срещнат човек.

лирична

Еловите клони тук трепкат без вест,
тук птиците пискат тревожно.
Живееш в един омагьосан див лес,
а бягството е невъзможно.

Нека съхне черьомуха като пране,
като дъжд нека люляк да гасне.
Все едно, ще живееш със мен насаме
във дворец, в който свирят прекрасно.
Светът ти, орисан от много лета,
със моя не ще се кръстоса.
И мислиш, че няма по-хубав в света
от този твой лес омагьосан.

Нека сутрин листата да нямат роса
и луната да спори с небето.
Все едно, от гората ще те отнеса
в светът замък с балкон към морето.

Кога ще се случи? В кой ден и в кой час
Ще дойдеш при мен предпазливо?
Кога ще те взема в ръцете си аз
и ще те укрия ревниво?

Аз ще стана крадец - само ти пожелай.
Колко сили на вятъра пратих!
Щом дворци и чертози заети са -рай
ще ни бъде колиба в гората.

Песен за земята

Кой твърди всико тук изгоря,
не засявайте вече полята...
кой твърди, че Земята умря?
Не, стаена е само Земята...
Колко майчинство в тези недра -
все едно да изчерпиш морето.
Кой повярва, че тя изгоря?
Не, от мъка е черно полето.
От траншеите - разрез в плътта,
от снарядите - рани огромни.
и Земята, попила кръвта,
много мъки неземмни запомни.
Тя търпи, ще надмогне смъртта -
не отписвайте още Земята.
Кой твърди, че без песни е тя,
че навеки ще спи в тъмнината?!
Ще жужи тя, тъй както жужа,
всяка рана е неин отдушник,
та нали тя е нашта душа -
как да стъпчеш душата с ботуши.
Кой твърди че Земята умря?
Не, стаена е само Земята...

Балада за любовта

Щом бившите си граници Потопа
с водите си отново очерта -
измъкна се на суша от потока
и тихо се разтвори Любовта
във въздуха - далече преди срока,
а срокът беше хиляди лета...
Чудаците край нас са и до днес -
с гърдите си поемат тази смес,
не чакайки ни укор, ни награда,
и мислейки, че дишат ей така,
по пулса на отстрещната ръка
разбират в миг, че пулсът им съвпада.

Само - като кораб по вода -
чувството не спира своя ход,
докато приемем любовта
като въздух и като живот!

Скиталчества ще има до насита
в прекраснтаа Страна на Любовта
и рицарите си за да изпита -
все повече от тях ще иска тя:
да ги лиши с разлъки ще опита
от отдих през деня и през нощта...
Ще върнеш ли безумците от път? -
те вече са готови да платят
с живота си дори - а не с въздишки, -
за да запазят, за да съхранят
вълшебната, невидимата плът
на звънналите помежду им нишки.

Вятър ги опиянява - те
падат, но възкръсват от пръстта.
Щом не си се влюбвал въобще -
дишал ли си, бил ли си в света?!

Но многото задавени, пресити
от любовта - не чуват ничий зов...(
На тях им водят сметките мълвите
и струващият скъпо пустослов...
Да сложим свещ до хората, убити
от най-невероятната любов...
В един глас нека звъннат той и тя,
душите им да бродят сред цветя,
в дихание едно да бъдат слени,
с въздишка да се срещат на уста
по мостчета паянтови в ноща,
по тесните кръстовища вселенски.

аз на тях полята бих постлал -
и насън да пеят, и на глас!...
Дишам - значи с обич съм живял!
Щом обичам - значи жив съм аз!

вторник, 23 юни 2009 г.

Хайнрих фон Клайст

Когато обичаш не правиш разлика между ухапване и целувка.

вторник, 19 май 2009 г.

за неразтрогването на християнският брак

Само в един случай Господ Иисус Христос допуска разделянето на съпрузите един от друг и това е когато един от тях наруши светостта на брака чрез прелюбодейство.Категоричната истина при разводите гласи че печеливша страна няма, а всички страни са губещи.
Най-губещи обаче са децата... Смело може да се каже, че децата на разведените родители осиротяват при живи баща и майка. Едно дете на разведени родители написало до "Детето Исус горе на небето" -
Мило Детенце Иисусе, много те моля, вземи ме при Тебе на небето. Колко много искам да сана ангел! тук на земята всичко е така лошо. ти знаеш, че татко пропъди мама, понеже се ожени за друга мама. мене ме взе мама, но ми е лошо при нея, защото го няма тате. мама постоянно плаче. тогава дойде също и при мама нов татко, но той пие и няма време за мене. аз му се заканих че ще го убия, но мама каза че за това Детето Иисус ще се разсърди. научих че ангелите са много добре и че трябва само на тебе да се подчиняват. затова искам да стана ангел, понеже тук ми е много тежко. аз те моля, вземи ме бързо. целувам ръцете ти - Ваньо.

достойнствата на християнският брак

Как мога достойно да опиша щастието от брака, който сключва Църквата, затвърдява принесената жертва и запечатва благословението, който възвестяват ангелите и който се обявява за действителен от небесният Отец? Колко славна е връзката на двама вярващи, които имат една надежда, живеят според едни правила и служат на един Господ! Те са брат и сестра, двамата са съпрузи, в тях няма разделение нито по тяло, нито по душа. Те наистина са двама в една плът, а където плътта е една, там и душата е една. Те заедно се молят, заедно постят, взаимно се поучават и подпомагат. Те са заедно в Църквата, заедно се приобщават в тайните Господни, заедно са в скърбите, в гоненията, във време на почивка и на радост. Никой от тях не скрива нищо от другия, никой не отбягва другия, никой не е в тежест на другия, те се съревновават помежду си кой от тях по-добре да славослови своя Господ. Христос се радва, като слуша всичко това и им изпраща Своя мир. Където са двама, там е и Той, там няма никакво зло.

мярата

християнският брак има за свой идеален пример общението между Господ Иисус и Църквата, и е установен по образ и подобие на този неразрушим мистичен съюз. Затова в Писанието и светоотеческите книги Христос често се нарича Младоженец а Църквата - Негова невяста.

тайнството

бракът е тайнство, при което след свободно обещание от жениха и невястата за съпружеска вярност пред Бога и църквата се благославя техният съпружески съюз и им се измолва благодат за пълно единодушие във вярата и за благословено раждане и християнско възпитание на децата им.

какво означава че бракът е тайнство? това, че благодатта на Светият Дух и Божието благословение се подават свише на съпрузите, във формата на невидимо, но действително съприкосновение с Бога.

бракът е установен от Самият Господ Бог още в Рая.

брак по любов

макар от създаването на първата брачна двойка до наши дни са изминали хилядолетия нещата около човека не са се променили с нищо. И днес всеки мъж се чувства самотен и непълноценен като човек докато не намери своята избраница по сърце, а всяка жена копнее за своя избраник и само под неговата закрила започва да се чувствува сигурно да осъществява своето високо призвание на съпруга и майка.

изборът на най-близкият и интимен другар в живота не става произволно и безразборно, а с необходимото благоприличие и ред - в пълно единение между взаимно обикналите се мъж и жена, за да допринесе качествени духовни и материални плодове, и се претворява чрез благословията на Всеподателя Бога чрез светото тайнство - брак.

съдбовно привличане

Дори Раят се оказал недостатъчно блажено място за самотният Адам. Наистина, нашият прародител имал Бога, ангелите, животните, прелестните дървета и растения. Но Бог стоял недостижимо по-високо от него! не могъл първият човек да намери пълно съчувствие и сред ангелите, тъй като те били по-висши същества от него, и при това чисто духовни, докато той бил същество духовно - телесно. останалите твари пък стоели по своята природа по-ниско от човека и не съответствали на неговите стремежи. Адам се нуждаел от такъв другар и приятел, който напълно да хармонира, както с неговото духовно естество, така и с неговата телесна природа.
И Бог подарил на Адам този възжелан другар и приятел в лицето на първата жена Ева.

благословена любов

от днес ще пускам постинги за семейството - благословено от Бога. цитатите са от книжката на Иван Николов - Тайнството на увенчаната любов.

нежно откритие на любимият ми мъж, тази малка книжка има послание към всеки който обича и с радост ще споделя пасажите които особено ме развълнуваха...

неделя, 3 май 2009 г.

любовта - нашият съкровен свят

нашата любов е не само ново огледало, в което старият свят изглежда най-истински, но създава и нов реален свят - нов дом и деца.
домът ни ще превърне чуждите предмети за свои. домашните вещи са част от грижата и част от празника, те ще имат уникални, екзистенциални стойности. така леглото ще стане брачното ложе, а стаята в която работиш - кабинета на тати. старите книги ще станат поскъпи от новите, защото ще ни носят общи спомени... дори счупеното ъгълче на чашата за чай ще ни навява нещо само наше. вещите у дома са паметта на семейната ни хронология. семейните ни празници ще ги датират като реликви на нашето единствено време. семейното ни време. вещите ще станат част от нашият самодостатъчен свят.
децата - нашите деца ще въплътят вечността на човешката ни същност.
домът, семейството, децата, любовта завинаги ще ни принудят да напуснем света на самотата, единачеството, смъртта и ще ни въведе в тайнството на безкрая на човешкото битие, съединявайки ни чрез труда с естеството, с природата, а чрез творчеството - с културната вселена.радостта от живота е в основата на нашият брак.

вторник, 7 април 2009 г.

за страстта и разума

Душата ни често бива бойно поле, на което разумът и разсъдъкът се сражават със страстта и охотата ни. Желал би духът ми да бъде миротворец на разногласията в душата ми, за да превърне дрязги и вражди в единство и съзвучие.Но как би могъл сам да стори туй, ако самата ми душа поиска да стане такава миротворец и не възлюби естеството си? Защото разумът и страстта са кормилото и платната на вечната странница - душата. Ако се скъсат платната ми, ако се строши кормилото ми, мога само да се нося по вълните без посока или да заседна насред море. Защото разумът ми, станал самовластен, смразява само полета, а пък бушуващата страст, оставена на себе си, е пламък, който изтлява скоро.
Затова ще оставя душата си да издигне разума до висините на страстта, за да запее, и нека оттам направлява страстта ми с мъдрост, та страстта да преживява своето всекидневно възкресение и като феникс да се въздигне изсред пепелта.
Духът ми желал би щото да приеме разсъдъка си и охотата си, тъй както би приел с любов двамина драги гости у дома си.
Нали не би почел единия гост повече от другия? защото който тачи повече единия, изгубва вярата и любовта и на двоицата.
И всред хълмите, когато сяда в сянка и хлад под белите тополи и вдъхва ведрия мир на далечните ливади и поля, нека сърцето ми си казва мълком - Бог пребъдва в разума.
Ала когато дойде буря и грозен вятър разтресе гората, а мълнии и гръмотевици прогласят величието на небето, тогава ще позволя на сърцето си да изговори с трепетна боязън - Бог радее в страстите.
И тъй като съм полъх в Божиите селения и трепетен листец в божия лес, и аз трябва да пребъдвам в разум и да радея в страст.

четвъртък, 2 април 2009 г.

вишнев цвят

Йо но нака ни

Таете сакура но

Накарисеба

Хару но кокоро уа

Нодоке карамаши

(Аривара но Нарихира Кокиншу - у)

“Ако нямаше

Вишневи цветове

На този свят

Колко по-спокойни

Щяха да бъдат сърцата ни през пролетта”

вторник, 24 март 2009 г.

моят любим - познавачът ми

Любимият ми е на вид скромен, кротък, вежлив и почтителен по природа, добро и честно момче и честно казано ако не е любовта, която го учи как да ме владее едва ли някой ще предположи че може да завладее жена като мен. Жена с минало. Но още в самото начало той усети властта на своя чар, с който можеше да плени единствено моята фантазия и без да злоупотребява с него по отношение на останалите около нас, накара всички да го обикнат - но към мен се отнася различно. Кара ме да го чакам, доставя му удоволствие да възбужда ревността ми по отношение на минали любови но в същото време си е откровен ревнивец, и често ме кара да плача, малко по малко ме принуди да не правя нищо, дори най-обикновените неща, без да се съобразя с него - понякога ме задържа когато съм готова да бъда сред приятели, друг път почти насила излизам сред хора за да съм с него... не разполагам със свобода дори по отношение на облеклото си защото не бих искала да провокирам ревността му и не нося секси дрешки освен пред него. станала съм толкова притежавана от любимия ми че понякога се обливам в сълзи часове наред. Аз, която винаги съм била обект на обожание се чувствам разтърсена от едно момче, което явно не може да живее в мир с мен а само се люшка от емоция в емоция и ту му се привиждам като светица и ме издига на пиедестал, ту ме ревнува като хваната на местопрестъплението фурия и ме унижава като ми отвръща хладно и аз изпитвам разтърсващи чувства и страдам че обожавам дори недостатъците му. Ураган от чувства - нима наистина Любимият ми е моят Стопанин?!

събота, 21 март 2009 г.

за красотата на Любимият ми

Чудно ли е че предпочитам чертите на своят любим, които ме изпълват с щастие? Дори дребните недостатъци на лицето му, напр. малко белегче след бръснене ме разнежват и ме потапят в дълбоки мечтания, - и изпитвам хиляди чувства, гледайки белегчето, което е просто прелестно, и представлява изключителен интерес, и ме кара да обикна дори грозното, защото и белега е превърнат в красота. Любимият ми ме разпалва не само с действителна красота на чертите или маниерите но и с онази красота, която въображението ми му приписва за всички удоволствия от общуването,за спомена за трапчинките, бръчиците край очите, искриците смях,закачливостта, топлината,изяществото на устните, с които ме кара да плача или да потръпвам. Красотата на моят Любим е израз на характера му, т.е. на моралната му същност, и всъщност е освободена от всякаква страст. Увлечена от думите му, изпитвам удоволствие да съсредоточавам вниманието си върху онова, което е истински красиво в неговото лице - красотата на изражението. Душата на моят Любим е нежна и недоверчива, дори мога да кажа леко наивна. Душата му е недоверчива защото животът му е поднесъл толкова разочарования! Обичам да го изненадвам. Обичам да го съзерцавам с упоение и да разкривам нежно възхищението си от мъжкото му лице, което внушава едновременно респект и милост.

нежна е нощта

Тази нощ почувствах, че съвършената музика кара душата ми да изпада в същото състояние, в което тя се намира когато се наслаждава на присъствието на Любимият ми, тя като че ли дава несъмнено най-интензивното щастие, което съществува на Земята.
Ако за всички хора беше така нищо на света не би предразполагало повече към Любовта.
Съвършената музика както и съвършеният театър, езика на тялото, ме навеждат на мисълта за онова, което в дадения момент е предмет на моите мечтания и ми дава превъзходни идеи. Склонността към музиката и към нейната мечтателност несъмнено предразполага към любов. Един нежен и тъжен мотив, стига да не е прекалено драматичен, да не подтиква принудително въображението ми към действие, мотив призоваващ ме единствено към любовна шега, е толкова желан за нежната ми и нещастна душа,кара ме да съпреживявам щастието с представи за щастлива любов и моменти на блаженство, настъпващи след помиряването с Любимия... Борбата на страстите въздейства физически на душата ми и действително ме трогва. Не смея да кажа какво изпитвам във връзка с всичко това - вероятно ще ме помислят за луда, че мога да плача на едно добро изпълнение като дете, загубено в емоциите си.

за любовният блян

Любовният блян не подлежи на описание. Забелязала съм, че мога с неизменно удоволствие да препрочитам невинните чатове с Любимия ми като някой хубав роман. Навяват ми чувства, съответстващи на нежният привкус, който ме владее в момента, и внасят разнообразие в мислите ми, ако не чувствам нищо. Мога също така да слушам с удоволствие една и съща музика, но е нужно паметта ми да не се стреми да участва там. Трябва да бъде засегнато само въображението - ако музиката която свързвам с моя Любим, ми доставя по-голямо удоволствие на двадесетото прослушване, то е защото по-добре разбирам музиката или защото ми напомня усещанията от общуването с Него.Непознаваемо удоволствие от мечтанието-опитам ли се да го облека с думи ще убия настоящето, изпадна ли във философски анализ от насладата ще го убия още по-сигурно и за бъдещкето, защото нищо не сковава така въображението ми както повикът към паметта. Една невинна бележка и вече се потапям в историята на моя любовен живот, в сравнителната оценка на щастието преди и сега, с една дума, във висшата философия, и сбогом за дълго на непринудените нежни усещания...
Поетичната ми душа изпитва свян, и така да се каже се бои от хората, които могат да прекъснат или смутят сладостните ми блянове. Бдя с трепет над своето внимание. Хората с грубите си интереси ме откъсват от градините на мечтите за да ме тласнат в някакво зловонно тинесто блато, и могат да привлекат вниманието ми към себе си само като предизвикат в мен раздразнение. Именно с навика ми да храня душата си с трогателни мечти и с отвращение от пошлостта, в поезията си за Любимия, съм олицетворение на Любовта.И толкова повече се нуждая от щит за да съхраня мечтите си.

сряда, 11 март 2009 г.

Дзен?

има една история за дзен монаха, който наистина дълбоко се бил потопил в себеоткритието. преди това бил йезуит, та че човекът бил свикнал със строгата самодисциплина. Само че манастирът, в който този прозелит се бил приютил, си имал настоятел, който подобно на всички дзен-наставници рядко наставлявал със слово, а най-вече с действие. В интерес на истината, той не бил казал и дума на този монах, откакто бил дошъл в манастира му.
Новоизлюпеният дзен-монах медитирал всеки ден с часове и тъ като очаквал да открие някакви велики тайни, в безмълвието си толкова се обезмълвил че постепенно се изолирал от останалите братя.За капак се залостил в една къщурка в близката планина и там останал цяла седмица, като през цялото време седял в дзуочан и почти не ял. Къщурката била съвсем порутена, затова монахът и издигнал нови стени от кал и слама. На едната направил вратичка - съвсем тясна и ниска, само колкото да пропълзи вътре.
Наставникът имал обичай всеки ден да се разхожда в планината. Виждал какви ги върши питомецът му, но не му казвал нищо. Един ден обаче установил, че бившият йезуит махнал дори вратичката и е замазал процепа, че да не може да излезе от колибата.
Тогава вече наставникът отишъл и ритнал една от кирпичените стени на колибата. Застанал в зейналият пролом и халосал още улисаният монах с жезъла си по главата.
Ей животът не се страхува от теб2 Тогава ти защо се страхуваш от него?
Монахът толкова се стреснал от гласа на господаря, че моментално се изнизал като послушно кученце от колибката и отишъл да медитира с другите монаси в полята край манастира. После го чували как се смее и се майтапи с тази случка.

Кришнамурти за промяната на света

Веднъж един ученик попитал великият Кришнамурти:
Учителю, как да променя света?
Отговорът бил прост, но по своему революционен:
Ако се преродиш след хиляда години, светът няма да се е променил. Пак ще е хаотичен и щур. Затова първо промени себе си и тогава постигни хармония със света, какъвто и да е той. Ето така ще промениш света - или поне този, който виждаш.

четвъртък, 26 февруари 2009 г.

медитация със сканиране на тялото

Когато сканирам тялото си, като му правя подробен преглед осъзнавам какво чувствам, отбелязвам го и оставям чувството да си отиде. Когато съм грижлива към усещанията на тялото и свързаните с тях чувства и мисли, успявам да присъствам в онова, което изживявам в момента. правя сканирането бавно - поне половин час, в краен случай - десет минути.
Легнала съм спокойно и търся връзка с чувствата си. Отбелязвам вдишванията и издишванията си. Усещам къде тялото ми се докосва до пода. продължавам да дишам дълбоко. съсредоточавам съзнанието си върху тялото си. отделям време за всяка негова част - проверявам как се чувства тя. започвам с пръстите на десния крак. усещам ги. обръщам внимание какви усещания имам - какво изпитвам - напрежение, натиск, смущение, дискомфорт, болка, спокойствие или отпуснатост... бавно измествам вниманието си нагоре - към глезена...размърдвам го. проверявам какво усещам. умът ми мисли, опитва се да ме отклони от тялото ми. спокойно отбелязвам къде е той и връщам съзнанието си към дишането... отново бавно го насочвам към десния крак, нагоре по подбедрицата до коляното... придвижвам вниманието си към бедрото и нагоре по хълбока.... не забравям да отбелязвам едва доловимите усещания. визуализирам как оставям неприятните усещания да си отидат. виждам цветове в различните области... като наблюдател на усещанията опитвам да не се замесвам в свързаните с тях истории. когато установявам че вниманието ми се отклонява от тялото, просто отбелязвам че мисля за друго и после връщам съзнанието си обратно към тялото.
Преди не усещах много, вероятно нямах много близка връзка с чувствата си. но сега тялото ми разкрива къде са струпани емоциите ми. усещам тежест в гърдите и нервност в стомаха. не се опитвам да променям нещата. старая се да ги наблюдавам докато се променят... ако вниманието ми остане достатъчно дълго върху усещането, то започва да се движи. позволявам на чувството, на енергията в мен да се движи, не се потапям в мислите си. промяната е едва забележима но има промяна. когато я усещам обръщам внимание на разликата в усещанията ми и визуализирам как изоставям дискомфорта, болката и напрежението да си отидат...
прехвърлям вниманието си върху пръстите на левият крак. бавно придвижвам нагоре към глезена, подбедрицата и коляното. чувствам бедрото си и насочвам вниманието си към бедрената кост. усещам хълбоците си - по отпуснати отпреди, когато спрях съзнанието си върху тях, докосващи пода. съзнанието ми се плъзва по кръста ми. внезапното чувство на неудобство и тревога ме кара да насоча вниманието си натам, където тялото ми се допира до пода, да вдишам и издишам няколко пъти и да продължа сканирането. не спирам да дишам дълбоко. Пренасям вниманието си нагоре към корема, а после преминавам към гърдите и гърба. отбелязвам всяко усещане за болка и нега, и не отклонявам вниманието си, докато то не се промени. придържам се към гледната точка на наблюдател извън тялото ми, и това ми позволява да се дистанцирам максимално от напрежението и от посланията около усещанията , които са ми познати. те бавно се променят. болката си отива. усещам как плещите ми се опират в пода. раменете ми са отпуснати. насочвам вниманието нагоре към шията и главата. сканирам очертанията й, отбелязвам че потъвам в мисли за изразителността на чертите си, че се отдалечавам от тялото си. бавно чувствам ушите, очите, носа, езика и устата. усещам дълбочината на очите си, чувствам как въздухът влиза и излиза през ноздрите ми, зъбите ми не са стиснати, езикът ми докосва върха на горните ми зъби..насочвам вниманието си към темето си и продължавам да дишам дълбоко.. отново насочвам вниманието си към цялото си тяло... усещам го свободно. не мисля, съсредоточена съм върху чувствата и усещанията му. обръщам внимание че умът ми е извън тялото... после бавно се връщам в стаята. чувствам как се опирам на пода... вдишвам и издишвам дълбоко и когато се чувствам достатъчно готова отварям очи.
Медитацията със сканиране на тялото ми помага да осъзная че тялото и умът ми са неделими. помага ми да опиша усещанията и чувствата в тялото ми - и това ми помага да направя съзнателен избор.

вторник, 24 февруари 2009 г.

легендата за Тантал

Чисто телесните сексуални отношения, а те са такива за повечето хора, много напомнят за изпитанията на митичният Тантал - син на Зевс, чиято съдба била да има пред себе си онова, което страстно желае, без да мож да го достигне. Тантал умирал от жажда, макар да се намирал в езеро, защото щом се навеждал да пие, езерото се отдръпвало. Над главата му били надвиснали отрупани със сочни плодове клони, но като посегнел към тях, те също се отдръпвали. Танталовите мъки могат да се сравнят със сексуалният глад, който се утолява само временно във сферата на физическото, докато вътрешната магнитна потребност остава незадоволена. по тази причина сам по себе си сексът никога не удовлетворява, а винаги поражда ново желание, което човек се опитва да задоволи с по усилена еротична дейност и така попада в затворен кръг. тази тенденция е може би далече по-силна при жените, защото сексуалните й реакции имат по-сложен характер, отколкото при мъжа. какво ще кажете за жени, които не са фригидни и осъществяват максимално количество контакти на сексуално ниво, но въпреки това остават незадоволени? Мъжът също се поддава на оргийни действия но това е само начин да се самозалъгва и да прикрива тревожното си усещане за дълбока неудовлетвореност...
това няма нищо общо с коитус управляван от Духа т.е. висшето аз на човека, които е резултат от дълбока органична, магнитна, емоционална интелектуална, ментална и духовна връзка...

тялото и вечността

Да бъдеш човек означава да бъдеш дух, който се изявява и действа чрез тялото. да бъдеш човек означава да бъдеш физически организъм, подвластен в действията си на личният дух, който дава на този организъм формата и съдържанието които сам е неспособен да приеме, да си човек, означава да заемаш определено място в историята, в което духът ще изяви своето достойнство и отговорност. затова възкресението означава, че духовната душа, вярна на своята природа, ще се превърне отново в душа на тялото и едва тогава ще бъде напълно свободна и овластена да се всели в него. възкресението означава, че материята, която душата е напуснала, отново става персонализирана, одухотворена телесност, т.е. човешко тяло, което обаче вече не е ограничавано от времето и пространството, а е станало, както казва апостол павел, духовно, пневматично тяло.
Във всички тези форми на съществуващи неща ние откриваме тяло в кристала, в ябълковото дърво в коня и птиците, както и в човека, към когото се обръщаме. На всеки етап физическата материя служи на някакъв нов принцип който й придава не само нови качества и способности но и нова специфика. с всеки изминал етап тя преодолява инерция, тежест, ограничения, съпротива и придобива лекота, пространственост, височина и свобода, нейният периметър за действие се разширява и самите й действия стават все по значими. Увеличават се както възможностите й за действие, така и нейният обхват.
Спира ли това развитие с човека, какъвто го познаваме? Интуицията ни подсказва,че вероятно то ще продължи понататък. човешкото развитие не е задънена улица.. то непрекъснато се променя. очевидно е че здравото тяло изисква повече грижи и упражненеия от занемареното. но дали тялото достига най-висшето си достойнство и съвършенство при човека, който живее изпълнен с благородни намерения и води смислен живот, или при добре тренирания и здрав, но лишен от интелект и повърхностен човек.. ако този въпрос ни изненадва, то е защото сме свикнали да гледаме на човешкото тяло до голяма степен така, както гледаме на животинското— само като някаква природна даденост. Обаче човешкото тяло определено се ръководи от духа. лицето на човек, който ревностно търси истината, е не само по одухотворено отколкото на затъпелият човек, то е повече лице, поистинско, по живо тяло. в поведението на поосвободения и по-широко скроеният човек има не само повече одухотвореност отколкото при жестокият и егоистичен човек, у него се забелязва и по-чувствително откликващо тяло. с човека започва един цял нов етап на развитие тялото като такова започва да става по живо, по вибриращо, защото то е по информирано за възможностите на сърцето, разума и духа... тогава какво ли не би било възможно, когато вечността разбие оковите на времето и божествената сила започне да ни въздейства без ограничения, освобождавайки духа в неговото абсолютно съвършенство и сила?

Руми

Танцувай, когато се разтваряш с гръм и трясък.
Танцувай, когато своята превръзка си разкъсал.
Танцувай насред апогея на борбата.
Танцувай така, че кръвта ти да се превърне в танц.
Танцувай и когато си истински свободен.


Не навеждай главата си до земята –
вдигни я във екстаз.

Като праскова стани,
събудена от пролетта –

целият усмивка, целият екстаз.

Смея се с цялото си тяло, като роза,
а не само с устните си.

Захвърлил съм себе си през глава,
за да застана гол с Краля на Пролетта.

Този, който не е луд, за Теб е богохулник.

Този, който не е разбит от Теб – той няма душа.

Не бих нарекъл всемирния Разум “разумен”,
докато не го видя луд и обезчестен от страст.

Бъди жив, бъди жив в Любовта!
Мъртвите не могат да направят нищо.
Кой е жив във този свят на призраци?
Този, чиято любов не спира да се ражда.


понеделник, 23 февруари 2009 г.

общуване с Каннон

Каннон е инкарнация на милосърдието на земята. Аз съм Каннон, милосърдната. Аз съм въплъщението на майката. Всеопрощаваща. Лекуваща. Милостива.
Във връзката си с мен ти възстановяваш образа си такъв, какъвто майка ти те е виждала в началното училище-поставям те на мястото на майка ти - да се погледнеш с нейните очи. Това в найкан се нарича огледалото на другия и е съвършено различно от психоанализата. В разговорите си загатваме актуалните проблеми постепенно - слушаме музика, извикваме спомени от детството, от предходните дни... Постепенно ставам красива гейша. Забелязваш някои проявления на терапията Найкан - видения за светлина, потапяне в сълзи, природата и хората придобиват особено качество, ставаш по-чувствителен, изпитваш огромна радост, започваш да разбираш гледната точка на другите, изпитваш желание да се трудиш за другите, да служиш, настъпва цялостна промяна в съзнанието ти, изпитваш все по-голямо желание да поемеш отговорността за самия себе си, тревогата намалява и те обзема спокойствие.
С какво си служа? Морал, изповед, себераздаване.
Балансирам между майката и гейшата, за да пробудя чувството ти за себесъстрадание, и да те освободя от илюзията за един иманентно съществуващ Аз.

незнанието - причина за страдание

Прегръщам те, любими мой, за да ти помогна да преоцениш собствените си минали действия. Сега си тук "под майчиния ми поглед". Представи си ъгъла на виждане на мен - твоята идеализирана майка, поведение, което няма нищо общо и е напълно противоположно на търсенето на причините за собствените задръжки в поведението на родителите ти. Анализът, на който ще подложим твоите действия по скоро прилича на изповядване, в най-благородния смисъл на думата. Изповедта ти пред мен е изповед освобождаваща, тъй като ти позволява да свалиш капаците, които твоето его ти налага. От друга страна, тя ти дава възможност да разтвориш сърцето си за други усещания, каквото е състраданието. Чувството за вина в никакъв случай не преобладава в тази въображаема ситуация, защото моята цел е вътрешната ти свобода, с пълното съзнание за личните ти ограничения да ме обичаш истински. Ела, ще те потопя в езерото на състраданието ми.
За него поетът е казал:
Когато прекрачиш отвъд понятието за този, който дава, за дара и за този, който получава, тогава ти ще постигнеш истинското състояние на състраданието...

Ела, любов моя, онова, което произхожда от ума, от незнанието или от глупостта, е основната причина за физическите ни и психическите ни страдания... Незнанието всъщност представлява липса на вътрешна отвореност, неразбиране на глъбините на аза за сметка на отдаване на отрицателните мисли... Ела, ще ти помогна да преоткриеш себе си, истинският Ти, който е бил отклонен от първоначалното си състояние поради погрешни схващания.

найкан

Става дума за медитация, която води до душевно състояние различно от съзерцанието - будистите го наричат проницателно наблюдение. - на санскрит -випасана, на тибетски - лактон. най/ней - кан/гуан ---са съответно японския и китайски варианти.
Целта е постепенно изграждане на по-здравословен и положителен начин на разсъждение, като се премахнат изцяло разрушителните стресови фактори, пораждащи неврози и психози. Всякакво сравнение с позитивното мислене или внушение би било неточно и повърхностно, тъй като найкан не се ограничава само с обикновеното трансформиране на мисловните навици - чрез найкан се постига дълбока вътрешна промяна, придружена от по-широко осъзнаване на околната среда и на вселената.

неделя, 22 февруари 2009 г.

наръчник на обикновеното момиче

Коя съм аз като сексуално същество? Какво означава за мен сексуалното привличане и как се чувствам физически и емоционално когато мъжът ми ме привлича? Какво е приятно на тялото ми, какво ме възбужда? Какви са сексуалните ми мисли и фантазии? Какво ме задоволява сексуално?
Объркана съм. Трябва ми време. Да почувствам какво се случва в тялото ми, когато изследвам сексуалността и усещанията си. Да обърна внимание на сетивата си, на гъделичкането, тежестта, трепета и пр. Да определя дали се страхувам, вълнувам или ядосвам.
Връзката със собственото ми тяло и пълното и съзнателно отваряне към него са необходими за да разбера какво желая и какво харесвам. Без да съдя какво е добро и какво лошо — без да се боря с еротичните си пориви и сексуалните си желания с морални оценки, преди да съм опознала напълно чувствата си и силата им и да осъзная наистина ли искам и харесвам лудориите с мъжа ми или го правя защото очакват от мен да го искам. Изпитвам ли срам, притеснение или вина?Опознаването на чувствата ми към секса, към мъжа ми, към определени действия, към мен самата като сексуално същество е част от приемането на тялото ми, усещанията, миризмата на секретите ми и с коя есенция си подхождат, движенията ми - независимо дали съм облечена или гола... Познанието за това което търся и което ми доставя удоволствие ми помага да развивам и променям сексуалният живот с мъжа ми... познание което усилва сексуалната ни енергия...тантрически занимания в които го увличам— масаж, визуализация, медитация, дихателни практики, сексуални техники, които уравновесяват нашите Ин и Ян и ни дават възможност да се радваме на положителният ефект от секса.

петък, 20 февруари 2009 г.

Южната планина

Шишуан живеел в Южната планина, Куанхи - в Северната. Веднъж един монах от Северната планина дошъл в Южната при Шишуан. Майсторът му казал: "Моят южен манастир не е по-високо в сравнение с манастира на север." Монахът не знаел какво да каже и си замълчал. Когато монахът се върнал при Куанхи и му разказал за разговора си с Шишуан, Куанхи отбелязъл: "Трябваше да му кажеш, че аз съм готов да вляза в Нирвана почти всеки ден."

Ньоген:
Този монах бил обладан от идеята за сравнение, затова посещавал манастир след манастир. Шишуан прочел това върху лицето му и се опитал да го поправи, но монахът се объркал и си замълчал. Това мълчание нямало нищо общо с Дзен. Когато той се върнал в първия манастир, добросърдечният Учител не му се накарал, а се опитал да му посочи без сравнение тъждеството. Човешкият стремеж е причина за страданието, то предизвиква стремежа към нещо друго, така човек никога не може да избегне самсара, притеснението, суетата на живота. Нирвана погасява страданието, разрушавайки стремежа. Двамата Учители изразили невъзмутимо спокойствие. Винаги трябва да бъдем внимателни към човека, който е обладан от идеята за сравнение и посещава сбирка след сбирка. В това няма полза за никого.

Пресъхналият ручей

Един монах попитал Сюфън - Когато старият ручей на Дзен пресъхне и в него не остане и капка вода, какво ще мога да видя там? Сюфън отговорил - "Има бездънна вода, която ти не можеш да видиш".
Монахът попитал пак - Как човек може да пие от тази вода?
Сюфън отговорил - Той може да го прави без помощта на устата.
По-късно монахът отишъл при Чаочоу и му преразказал диалога. Чаочоу казал: "Ако водата не може да се пие през устата тя не може да се пие и през носа." Тогава монахът повторил първият си въпрос.: "Когато старият ручей на Дзен пресъхне и в него не остане и капка вода, какво ще мога да видя там? " Чаочоу отговорил - "Водата ще стане горчива като хинин."" Какво ще стане с този, който пие от тази вода?" - "Той ще се прости с живота си." - бил отговорът.
Когато Сюфън научил за диалога, той изразил благодарност на Чаочоу, казвайки: "Чаочоу е жив Буда. За в бъдеще няма да отговарям на въпроси." Оттогава той пращал новодошлите при Чаочоу.

Ньоген: Докато остава дори слаба светлинка от Дзен, ручеят не ще пресъхне. Всеки, който идва тук, донася със себе си своя вкус, за да го влее в потока. Когато Чаочоу говори за загубата на живота, той има предвид, че човек ще изгуби себе си и ще потъне в Нирвана. Човек, който иска да стане мъдър, трябва да мине през много трудности и дори да утоли жаждата си с горчилка. И ако не ви е грижа за тези препятствия, аз ви казвам:"Идете при него".

сряда, 18 февруари 2009 г.

за собствената вяра

Башьо попитал:
- Какво дириш?
- Просветление - отвърнал Дайджу.
- Ти имаш своя собствена съкровищница. Защо ти е да търсиш навън? - попитал Башьо...

отвори своята собствена съкровищница

неделя, 15 февруари 2009 г.

Лао Дзъ

Правдивите думи
не са красиви.
Красивите думи
не са правдиви.
Добрият не е красноречив
Красноречивият
не е добър.
Знаещият
не е всезнаеш.
Всезнаещият
не е знаещ.
Мъдрецът не се запасява,
но колкото повече прави за другите,
толкова повече забогатява,
колкото повече дава на другите,
толкова повече има.
Небесното Дао
допринася полза на всички неща,
но не им вреди.
Дао на мъдреца е:
действай, не отнемай.

четвъртък, 12 февруари 2009 г.

съзерцание

Когато любовта към Бога се събуди в душата, тя радостно се надига и вълнува в сърцето. тогава то изпитва такава нежна, едновременно силна и завладяваща любов, че с нея се изпълва цялата душа. тогава сърцето чувства голяма близост с Бога, духовна чистота, чудно великолепие, висша свобода, огромна нужда от любов и прелива от голямо щастие. Душата чувства, че самата тя се превръща във всеобхватна любов.

понеделник, 9 февруари 2009 г.

детето

едва когато имаш дете ще разбереш какво е било на родителите ти

подкрепата на съпруга

Съпругът помага да се справим със страховете и тревогите си като споделя изживяването на раждането. привличането на неговата подкрепа действа успокояващо в много отношения и помага на жените, които се страхуват да бъдат сами когато раждат. Да си позволиш да зависиш от съпруга си те учи да вярваш повече в него и да приемаш помощта му. Споделянето на усещането със съпруга е важно - няма нужда да се правим на силни и да правим всичко сами, нито да се чувстваме изоставени. Помощта на съпруга в този момент на голяма неизвестност ни предизвиква да бъдем уязвими спрямо него и в последна сметка - да му вярваме. така преставаме да се съпротивляваме срещу връзката си с Гея, която крие голяма творческа сила, както и обединената мощ на връзката между мъжа и жената.

тонглен медитация

* сядам в тонглен медитация и се съсредоточавам върху истинската си природа. мога да си я представя и като колективна мъдрост или просветлено състрадание на моето по-висше Аз - Гея.
* после обмислям някоя емоция, която ме притеснява или затруднява. това може да бъде страхът, който понякога съпътства мисълта за раждането. озовавам се в центъра на дискомфорта и болката. може би ми се приисква автоматично да отблъсна страха или да му се противя, или да направя нещо, за да премахна това чувство... отбелязвам си този факт, вдишвам дискомфорта, осъзнавам - че милиони други жени чувстват същото.
* докато съм съсредоточена върху усещането, започвам да осъзнавам страданието което то ми причинява. забелязвам стреса и тревогата, които изпитвам заради този страх. знам, че заради това сънят ми е нарушен, станала съм избухлива. Ето - започвам да изпитвам нежност и любов към онази част от мен която се страхува.
* вдишвам трудното чувство като тежък черен дим или като тъмен облак. вдишвам го през всяка пора на тялото си.
* издишвам бяла, хладна, свежа светлина, която прилича на вдъхновение, простор, любяща радост и прошка. изпращам я към онази част от мен, която изпитва болка и страх. издишам през всяка пора от тялото си.
* ако мислите ми ме разсейват, отбелязвам ги без да се задълбочавам в тях, и ги превръщам в тъмен дим.
* обръщам внимание дали дишането ми е по-дълго и по-дълбоко при вдишването или при издишването. кое ми е по-лесно да давам или да получавам?
* продължавам да давам и да получавам с всяко вдишване и издишване, колкото ми се иска. колкото повече задълбочавам практиката и опознавам чувствата си, толкова повече се засилват спокойствието и увереността ми.

медитация

на пуст бряг съм. медитирам върху звука на течаща вода, която танцува по камъните, и върху усещането как вятърът гали прохладно тялото ми, докато слънцето огрява в кожата ми с всепроникващите си лъчи, и върху мириса на свеж живителен въздух след проливен пролетен дъжд. обожавам морето след дъжд. изобщо не мисля какво трябва да правя, нямам къде да ходя, нямам какво да разбирам, никакви решения не трябва да вземам, просто темпото е спряло, и аз съм потопена в хармонията и спокойствието на природата. солта на морската земя прониква в тялото ми и ме освобождава от мислите ми, от убежденията ми от нагласите ми. щастлива. оставям се на енергията, която движи в тялото ми, поемам дълбокото спокойствие, което Ки ми носи.
Изцяло потъвам в тонглен

петък, 6 февруари 2009 г.

небесна вода

По време на небесната вода е добре да се ядат специални храни - супа с яйца, нерафинирана тръстикова захар и домашно розе. ястието от яйца подпомага оросяването, подхранва тялото и го държи топло, като по този начин допринася за плавното и свободно двжиение на Кръвта и ки и за хармоничното действие на дзан фу.

ето няколко рецепти:

яйчена супа
1 ч.ч. вода
1 с.л. нерафинирана тръстикова захар
2 яйца
3 с.л. вино

1. В средноголяма тенджера сипете 1 чаша вода и тръстиковата захар. загрейте на среден до силен огън, докато заври.
2. счупете двете яйца в кипящата вода и кипнете отнов. добавете виното и свалете от огъня.

каша от сладък ориз -
прави се рядка с изсушени плодове лонган, фъстъци и червени фурми. Сладкият ориз подпомага потока на енергията в черният дроб, плодовете активизират потока на ки и усилват кръвта, фурмите подхранват кръвта и съживяват далака, а фъстъците също са полезни за далака.

каша от сладък ориз
4 порции
6 ч. ч. вода
1ч.ч. черен сладък ориз
1/2 ч.ч. сушени плодове
10 фурми
2 с.л. сурова нерафинирана тръстикова захар
1 малко парче пресен джинджифил, обелен и нарязан на тънки филийки
в голяма тенджера с дебело дън сипете 6 чаши вода, сладкия ориз, лонгана, фурмите и тръстиковата захар. кипнете на средно силен огън. намалете температурата и оставете да къкри 2 часа, като разбърквате от време на време. Готовата каша има консистенцията на супа. сипете в купичка и поръсете с резенчета джинджифил.

общи съвети:
по време на небесната вода трябва да си почиваме, да не вдигаме тежко, да не правим изискващи усилия упражнения, да не пием студена вода, да не ядем студени храни и да не ходим на плуване. тъй като по време на небесната вода тялото е в състояние на недостиг на ки и кръв в това състояние сме по податливи на външни фактори, като студа. да стоим безчорапи и обувки на студения под по време на небесната вода също е начин да позволим на студа да навлезе в тялото ни. нарушенията на равновесието в органовата система се разпознава с тежко кървене, гадене, мускулни спазми, болезненост на гърдите,раздразнителност,главоболие и глад за сладко. съществува тясна връзка между храненето, начина на живот и небесната вода.

вторник, 3 февруари 2009 г.

Връщане към младостта

Раждане, старост, болести, смърт..
Може ли да бъдат избегнати...
Разбира се, че не -
това са висшите закони.
Животът е движение.
В жлезите с вътрешна секреция
и половите жлези
е затворен жизнения дух.
Енергията им е тясно свързана
със стареенето на тялото.
Когато енергията е силна-
младостта е продължителна.
Когато енергията е слаба -
старостта настъпва по-рано.
Здравето, скоростта на стареене
са пряко следствие от силата
на енергията.
От урината могат да се извличат
доста чисти кристали
на половите хормони -
в Поднебесната се наричат
есенен камък.
Лекуват диабет и други болести на
ендокринната система.
От обич към теб, татко,
за да помогна на бъбреците ти
медитирах в ДАО - упражнения
и ги нарекох - Връщане към младостта.


1. изправи се - разтвори крака на ширината на раменете,отпусни ръце надолу, разхлаби мишците. гледай напред и се освободи от всякакви мисли - озови се в състояние на покой.

2. вдишай дълбоко - издишай дълбоко. нека при вдишването въздухът влезе ниско в стомаха. при издишване свий колене и изкарай въздуха от долната част на корема. повтори това осем пъти.

постепенно ще дойде по-голямата устойчивост на организма и повишаване на половата енергия. тлъстините също изчезват постепенно. прави го по5-6 мин. всеки ден.

понеделник, 2 февруари 2009 г.

Ничия земя

Четири слова оформят духа в мястото на силата.
На шестия месец белият сняг внезапно се вижда да лети.
При третата стража дискът на слънцето изпраща
блестящи лъчи...
Върху водата духа вятърът на кротостта.
Странствайки из Небето, човек се храни с духа-сила
на възприемчивото.
И най-дълбоката тайна вътре в тайната -
Земята, която не е никъде,
е истинският дом....

Буда

Когато фиксираш своето сърце върху една точка, тогава нищо не е невъзможно за теб.

когато кокошката отсъства

кокошката може да измъти своите яйца, защото нейното сърце винаги слуша. това е важно твърдение. причината кокошката да може да измъти яйцата е поради силата да затопля. но силата на топлината може само да стопли черупките тя не може да проникне във вътрешността. затова със своето сърце тя провежда топлината навътре. това тя прави чрез своето слушане. по този начин съсредоточава цялото си сърце. когато сърцето проникне, силата прониква и пиленцата получават силата на топлината и започват да живеят. затова кокошката, даже когато е оставила яйцата си, винаги се вслушва съсредоточено. така съсредоточаването на духа не се прекъсва. тъй като съсредоточаването на духа не се прекъсва нито силата на топлината прекъсва денем или нощем, духът се пробужда за живот. пробуждането на духа е осъществено защото първо егото е умряло. когато човек позволи егото му да умре тогава изначалният дух се пробужда за живот. да убиеш егото си не означава да го оставиш сухо и изчерпано както се случва в приказката на Дж.К.Роулинг - Косматото сърце на магьосника. Да убиеш егото си означава да направиш същността си неделимо цяло събрано в едно.

неделя, 1 февруари 2009 г.

по светло е отколкото се очаква

чрез съсредоточаване на мислите - човек може да лети
чрез съсредоточаване на желанията - той пада.

когато ученик отделя малко внимание на своите мисли и много внимания на своите желания - той тръгва по пътя на безнравствеността.
само чрез съзерцание и спокойствие възниква истинската интуиция - именно затова методът на стичането назад е необходим.

същността е чиста. само човешките предубеждения я опорочават.

светлината не е само в тялото, нито само извън тялото. планините и реките в огромната земя се осветяват от слънцето и луната, всичко това е тази светлина. затова тя не е само вътре в тялото. разбирането и яснотата, знанието и просветлението, и всяко движение на духа са подобни на тази светлина - затова тя не е само нещо извън тялото.

съчетанието между духа ми и душата ми е светлината на небето и земята и изпълва хилядите пространства. но също така светлината на човешкото ми тяло се процежда от небето и покрива земята. затова точно както светлината ми се движи в кръг така небето и земята , планините и реките, всички те се въртят заедно с мен по същото време... концентрирането на светлината в очите е победата с поглед.

дете, внимавай. няма друг път и друга истина и друг живот освен Исус Христос

няма друга победа с поглед

ако дори ден не практикуваш общуването с Бога - енергията изтича навън - кой знае накъде... ако общуваш само четвърт час - можеш да прекараш хиляди часове в хармония.

Освобождението е в окото.

събота, 31 януари 2009 г.

Феерия

Със своята бързина волно бликащата вода може да отмества камъни, без изобщода се напряга. Със своята бързина ястребът кара плячката си да приема края на земния си път по най-естествен начин. Нежната мощ и сила са спокойни а бързината - естествена.

четвъртък, 29 януари 2009 г.

кой е буда

Не търси риба на върха на дървото
не преварявай бамбук когато се връщаш в къщи
Буда Буда Буда
Глупакът владее само връвта за монетите

Чудното значение на света

Божият дух включва в себе си истинска сила - ки, семе, дух, анимус и анима. Ако мислите на детето са абсолютно спокойни, Небесното сърце може да бъде видяно, духовният интелект достига източника без чужда помощ. Тази същност живее действително в истинско пространство - стъклената стая, а великолепието на Светлината обитава в двете очи. Затова Архангелът преподава движението в кръг на Светлината, така че истинската същност да може да бъде постигната. Истинската същност е изначалният дух. Изначалният дух е именно същност и живот, и ако детето приема това, което наистина е в него, то е изначалната сила. И Светият дух е точно това нещо I но който и да е търсещият божият мир трябва да търси мястото където същност и живот изначално извират

Печатът на сърцето

Тихо в утринта ти политаш нагоре.

Стъклената стая

Небесното сърце е подобно на жилището, Светлината е стопанинът.

Книга на промените

Небето създава вода чрез Единственото. Това е истинската сила на Единственото Велико. Ако човек постигне това Единствено, той оживява - ако го пропусне, умира. Но дори ако човек живее в силата - въздух, ки, той не вижда силата - въздуха, точно както рибите живеят във водата, но не виждат водата. Човек умира, когато няма жизнен въздух, точно както рибите измират, когато ги лишиш от вода. Затова хората трябва да се придържат към основното и да пазят Единственото- това е кръговият ход на Светлината и защитата на центъра. Ако човек пази тази истинска сила, той може да удължи мига на живота , и след това може да приложи методите на съзнаване на безсмъртно тяло чрез стопяване и смесване.

божественото съзнание - сърцето

Духът съществува чрез себе си, и може да се каже че е Значение. Значението няма име и сила - то е единствената същност, единственият изначален дух. Същност и живот не могат да бъдат видени. То се съдържа в Светлината на Небето. Светлината на Небето не може да бъде видяна. Тя се съдържа в двете очи.
Сърцето е това, над което няма нищо. Тайната на живота се състои в употреба на действие, за да се постигне недействие. Човек не бива да желае да пропусне междинните стъпки и да проникне директно. Работата е върху същността. Докато го правим е важно да не вървим по грешен път.
Сърцето е светлината. Какъв цвят има светлината?

Оловото на водната област има само един вкус...

понеделник, 26 януари 2009 г.

Славеят

В градината, където растат върби и цветя,
в замъка на чудесната музика,
два госта се наслаждават на виното,
държейки златните чаши
на бледа лунна светлина.
Изведнъж литнал славей
от клона на дървото,
отърсвайки росата от листата.

събота, 24 януари 2009 г.

Разговор до Нагини пред огледалото

-Отрова! -каза първата служителка на Нагини - при всяко нападение, готов да ухапе Наг я изпръсква от зъбите си.
- Това е най-голямата и най-отровната змия в Поднебесната. Кон и слон умират за една минута, човек и тигър живеят по-дълго -две минути. Отровата, която един танц на Нагини събира може да убие тридесет човека.
- Ни най-малко не може Наг да бъде опитомен.. Тази твар не знае благодарност, привързаност, страх или тревога. Лишен е почти от всички чувства, присъщи на животно с топла кръв, и в това отношение прилича на човек от най-долна тълпа. Само необикновеното изкуство на нашата Нагини я спасява от смърт, която я дебне всеки миг.
-Нагини изпитва необходимост да освобождава от страховете от демоните и затова отново и отново изпробва изкуството си, опасно и неизпълнимо за други хора. Единственият и надежден щит и дава тантрическата подготовка.
Щом като Тантра толкова силно въздействува върху чувствата, сърцето и тялото, може ли да излекува поразена от демони душа?
- Много трудно ако е душа на творец. Творците са по средата, между последователите на аскетизма и на Тантра. Поетическата мисъл не се страхува от изкушението, защото самата тя се подхранва от любовта, която е желание, а желанието е надежда, че животът продължава. Истинската поезия отхвърля всичко фалшиво и по това прилича на аскезата, ала същевременно изгаря в пламъка на Ероса към любимата или към Музата. Тази двояка способност на твореца затруднява лечението. Все пак Нагини се опитва.
-Какво е лечението?
- Всяка мисъл се проявява външно, ако силно се съсредоточи, вниманието върху нея. Напрегнатото желание ще предизвика необходимо следствие. Нещо като хипноза.

Докато слуша тъжно разговора Нагини стои пред огледалото, сгъва опръсканата с отрова престилка, от която се процежда цинично жълтозелена течност и бавно капе на пода като издава остра миризма, подобна на смачкан лист чемерика. Огледалото я отразява като старинна бронзова статуя със силни форми на жена, привикнала на земеделски труд, лишена от суета.

петък, 23 януари 2009 г.

Господарката на Змията

Аз съм Нагини - господарката на змията. Посветена съм в Тантра - без това - смъртта ми е сигурна. Изпълнявам обреда - целувката на змията, както и цялата подготовка по него. Днес е денят на обреда. Моя служителка влиза с голяма плитка чаша топло ухаещо мляко и стиска дъхава трева. Събличам се. Момичето изтрива цялото ми тяло с натопената в млякото трева, вчесва високо косите ми и превързва мека кожена престилка, която стига до ключиците под коленете ми. Аз, повелителката на змията, спокойна и сериозна, отивам пред тежката металическа врата, като държа в ръка златна чаша, пълна догоре с мляко. По мой знак се спуска гъста решетка, която ме отделя от служителките ми. Момичетата вдигат до устните си подобни на флейта интструменти - и едната от тях засвирва провлечена, тиха мелодия, втората я пресича с ритъма на съскащи звуци. Аз запявам на висок глас и вместо припев изсвирвам с уста остро вибриращо. Отварям вратата, разпервам ръце като кръст, като продължавам да държа чашата с ръка. Зад вратата зее пустата тъмна пещера. В дъното и смътно просветва цепнатина, през която се вижда тесен проход на светло. Известно време пея под акомпанимента на флейтите, много дълго което засилва зловещите усещания. Внезапно се навеждам оставям чашата зад прага на вратата. Флейтистките млъкват. Ясно се чува шумолене от плъзгането на тежко тяло по каменния под. От тъмнинаната на пещерата се подава плоска глава с много широк врат. Две ясни с пурпурен оттенък очи остро изглеждат всички. Главата с квадратни люспи като на брониран нагръдник на войн мимоходом се потапя в млякото. Аз я повиквам с мелодичен съскащ звук. В подземието изпълзява Наг - гигантска змия дълга над двадесет метра с възчернозелен гръб, тук-таме по-долу наситен сивозелен цвят. Наг се свива на кръгове, устремил безжалостния си и безстрашен поглед към мен - неговата жрица, и аз почтително се покланям в източната традиция. Продължавайки песента, аз вдигам високо над главата си ръце със събрани длани и като се издигам на пръсти, започвам да се клатушкам настрана със странично извиване върху тясно събраните ми крака и пазя съвършено равновесие. Клатушкането зачестява. Грамадната змия се размърдва по пода в такт с мен, извива се и и се изправя така, че главата и достига до прическата ми. В косите ми има три превръзки с редици блестящи полирани острия. Наг се клатушка в такт с мен и бавно приближава. Внезапно аз протягам дясната си ръка и го помилвам по главата, като неусетно бързо отскачам от разтворената муцуна, която удря мястото, където за частица от секундата преди това е било лицето ми. Клатушкането ни и песента отново започват, аз пристъпвам боса красиво и отмерено като танцьорка и се приближавам до Наг. Издебвам момента, хващам с две ръце главата му, целувам го и пак отскачам. Наг се спуска с неуловима за окото бързина, но винаги аз - неговата повелителка точно долавям намерението му и още по-бързо отскачам. Три пъти го целувам по главата, и с лекота отбягвам ухапването му или подлагам края на престилката си, в която той забива дългите си отровни зъби. Накрая, Наг раздразнен се навива на спирала, напада ме - не улучва, замира, заклатушква се отново и се прицелва- Аз се извивам, плесвам с отпуснатите си ръце и със светкавичен скок напред за съвсем кратък миг притискам устни към змийската муцуна. Този път Наг не спира а ме подгонва, - но!... аз успявам да се промъкна зад решетката през тясната врата навреме, която една от служителките ми захлопва. Трясъкът на метала, тъпият удар от тялото на Наг и съскането на озверения демон откеват със стихийна сила върху опънатите ни като струни чувства. Стоя спокойно и без да позирам.

четвъртък, 22 януари 2009 г.

nothing else matters

Какво поражда любовта към огнената вода?
Любовта се случва поради някаква причина. Топка, която лежи на равна повърхност, никога не започва да се движи от само себе си, освен ако не е част от евтин филм на ужасите за тийнейджъри. В реалния свят трябва да има промяна, която да накара топката да се търкаля. Това може да е побутване от котешка лапа, вибрациите от преминаващ камион или земетресение от секс на открито в студена зимна нощ - но винаги си има причина, в противоположен случай, топката просто си стои на едно място. Любовта към огнената вода никога не започва от нищо и никога не спира без причина. Любовта следва същите нютонови закони които сме учили в училище, в часовете по физика - едно тяло в неподвижно състояние ще остане в това състояние, докато външна сила не му въздейства.
nothing else matters
във вакханалията с огнена вода е добре да се водим от същите принципи като във вакханалията с метала - колкото повече толкова повече и колкото повече nothing else matters nothing else matters nothing else matters nothing else matters nothing else matters но!
естествено че винаги има едно но - правилното определяне на времето е всичко.
Не можеш да се качиш на лодка, която не е пристигнала, нито на лодка, която вече е отплавала. Трябва, въпреки огнената вода и пиянския бокс, и ирланското кафе и ирландския сетер а може би и дървения господ да уцелиш лодката и то твоята - точно когато и дойде времето. Така че - nothing else matters и огнена вода до изчерпване на количеството....

strategy

В живота е като на сърф. Без значение е колко си добър. Почти нищо не се случва, ако няма вълна, която да те поеме. А за да успееш,трябва да я избереш. Но не коя да е. Има вълни, които дърпат надолу, други вече са отминали, а някои не са добри за теб. Трябва да знаеш на коя вълна да се качиш и коя да пропуснеш.

вторник, 20 януари 2009 г.

от извора

Огънчето в нощният мрак,
безмълвието на флейтата, свиреща
на десет хиляди гласа
- така пред нас се разкрива
непоклатимият покой на битието.
Пробуждане от съня,
ни едничък шум от вселената
- така ни се разкрива
първичният хаос на битието.
Ако в такива мигове
хвърлиш светлина върху себе си,
разбираш,
че слухът и зрението,
вкусът и обонянието са все пътища,
а желанията и страстите -
са все суета...

понеделник, 19 януари 2009 г.

процесът на зачатие

Когато свърнахме по един завой на пътеката, забелязах широк ручей, който течеше вдясно по хълма. Звукът на буйна вода отекна в главата ми.
Шум на водопад. Усетих интуитивно, че трябва да го видя.
Заизкачвахме се по скалистия склон вдясно и приближавахме все повече към потока, като си пробивахме път сред по-гъсти и ниски дървета, докато стигнахме брега на поточето. То беше широко около метър и половина и много бързо. През дебелите клони на дърветата вляво виждах, че водата стига до една тераса. Тръгнахме по течението на потока, слязохме по няколко скални тераси и най-сетне се озовахме край водопада. Оттук можеше да се види голям вир на около три метра от нас. Нещо, което се движеше привлече погледа ми и аз отидох до края на скалата, за да погледна надолу. За моя изненада през мъглата и капчиците в края на вира успях да различа двама души, които приближаваха един към друг, обгърнати от мека розово-бяла светлина. Въпреки че светлината не бе много ярка, тя бе плътна, особено около техните рамене и бедра. Напрегнах се да различа силуетите на двата и видях, че са голи.
Това ли ме доведе да видим тук? - попита ме ти развеселено.
Аз не можех да откъсна очи от онова, което става. Знаех, че наблюдавах нашите енергийни полета - съпруг и съпруга. Ние се приближихме един към друг, полетата ни се сляха и ние се прегърнахме. Накрая много бавно видях как една нова светлина се оформяше в долната част на моето тяло. След няколко минути ние се откъснахме един от друг и аз опипах корема си. Малката светлина стана по-ярка и ние отново се прегърнахме. Говорехме нещо, но от водопада до нас не достигаха думите ни. После съвсем ненадейно астралните ни проекции изчезнаха. Разбирах че сме правили любов и бях в объркване.
Изглежда че зачеваме дете - каза ти- смяташ ли че имаме такова намерение?
Аз избухнах в смях.
Това не е земята. Разбира се че имаме намерение да заченем. На това ниво на енергия и интуиция да се извика една душа на земята е напълно съзнателен процес.
Но как така изведнъж изчезнахме?
Бяхме дошли тук проектирайки себе си мисловно чрез поле за пренасяне в пространството. Нашите астрални тела могат да се разхождат използвайки молитвеното поле като усилвател. Тук няма ограничения.

вричане

Днес ще те заведа до една красива скална издатина, от която може да се види огромна зелена долина. Ти си бил там.
Това е едно чисто духовно равнище, идваме с мисия да тласнем света към пълно духовно осъзнаване, поколение след поколение, и то колкото се може по-съзнателно. Ето защо участваме в жизнения процес най-пълноценно от самото начало - фактически още преди раждането си. Винаги съществува интуитивна връзка между майката, бащата и нероденото дете преди раждането. Душите започват да осъществяват контакт с родителите си преди зачатието. Тяхното присъствие става осезаемо, особено за майката. Това е част от процеса на решаване дали бъдещият родител е действително правилният. Същата интуиция е заложена и в процеса на създаване на семейство, ако се замислиш. Когато хората се научат да търсят съзнателно своя партньор, основният им критерий е страстта, но това не е единственият фактор. Ние също получаваме интуитивно прозрение за това какъв ще бъде животът ни с определен човек. Разбираме, независимо дали напълно съзнателно или не, дали стилът на живот с този именно човек ще бъде напредък в сравнение със стила и отношенията при които ние самите сме израснали. Разбираш ли какво искам да кажа - изборът на правилен партньор е много важен от еволюционна гледна точка . Когато започнем да получаваме интуитивни усещания за дете, което желае да се роди, при нас винаги възникват въпросите - защо това дете иска да се роди при тези родители? Какво би искало да бъде това дете, като порасне? Как то ще разгърне и разшири познанията и разбиранията, които е намерило при нас?
Майката и бащата интуитивно усещат как детето ще използва мъдростта, която ще открие при тях и ще я разгърне още повече, неродената душа преминава през същия процес в една преджизнена визия на това, което иска да осъществи, т.е. тя получава преди въплъщението си пълна представа за бъдещия си живот. следва процесът на зачатие

събота, 17 януари 2009 г.

хармония

Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе си на нея, за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез Словото. за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка или друго таково нещо, но да бъде свята и непорочна.
Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби. Защото никой никога не е намразил своето тяло но го храни и се грижи за него, както и Христос се грижи за църквата, понеже сме части на Неговото тяло - от Неговата плът и от Неговите кости.
Защото ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и двамата ще станат една плът.
Тая тайна е голяма, но аз говоря за това за Христа и за църквата. Но и вие, всеки до един да люби своята жена както себе си, а жената да се бои от мъжа си.
Ефесяни, 5,6