събота, 31 януари 2009 г.

Феерия

Със своята бързина волно бликащата вода може да отмества камъни, без изобщода се напряга. Със своята бързина ястребът кара плячката си да приема края на земния си път по най-естествен начин. Нежната мощ и сила са спокойни а бързината - естествена.

четвъртък, 29 януари 2009 г.

кой е буда

Не търси риба на върха на дървото
не преварявай бамбук когато се връщаш в къщи
Буда Буда Буда
Глупакът владее само връвта за монетите

Чудното значение на света

Божият дух включва в себе си истинска сила - ки, семе, дух, анимус и анима. Ако мислите на детето са абсолютно спокойни, Небесното сърце може да бъде видяно, духовният интелект достига източника без чужда помощ. Тази същност живее действително в истинско пространство - стъклената стая, а великолепието на Светлината обитава в двете очи. Затова Архангелът преподава движението в кръг на Светлината, така че истинската същност да може да бъде постигната. Истинската същност е изначалният дух. Изначалният дух е именно същност и живот, и ако детето приема това, което наистина е в него, то е изначалната сила. И Светият дух е точно това нещо I но който и да е търсещият божият мир трябва да търси мястото където същност и живот изначално извират

Печатът на сърцето

Тихо в утринта ти политаш нагоре.

Стъклената стая

Небесното сърце е подобно на жилището, Светлината е стопанинът.

Книга на промените

Небето създава вода чрез Единственото. Това е истинската сила на Единственото Велико. Ако човек постигне това Единствено, той оживява - ако го пропусне, умира. Но дори ако човек живее в силата - въздух, ки, той не вижда силата - въздуха, точно както рибите живеят във водата, но не виждат водата. Човек умира, когато няма жизнен въздух, точно както рибите измират, когато ги лишиш от вода. Затова хората трябва да се придържат към основното и да пазят Единственото- това е кръговият ход на Светлината и защитата на центъра. Ако човек пази тази истинска сила, той може да удължи мига на живота , и след това може да приложи методите на съзнаване на безсмъртно тяло чрез стопяване и смесване.

божественото съзнание - сърцето

Духът съществува чрез себе си, и може да се каже че е Значение. Значението няма име и сила - то е единствената същност, единственият изначален дух. Същност и живот не могат да бъдат видени. То се съдържа в Светлината на Небето. Светлината на Небето не може да бъде видяна. Тя се съдържа в двете очи.
Сърцето е това, над което няма нищо. Тайната на живота се състои в употреба на действие, за да се постигне недействие. Човек не бива да желае да пропусне междинните стъпки и да проникне директно. Работата е върху същността. Докато го правим е важно да не вървим по грешен път.
Сърцето е светлината. Какъв цвят има светлината?

Оловото на водната област има само един вкус...

понеделник, 26 януари 2009 г.

Славеят

В градината, където растат върби и цветя,
в замъка на чудесната музика,
два госта се наслаждават на виното,
държейки златните чаши
на бледа лунна светлина.
Изведнъж литнал славей
от клона на дървото,
отърсвайки росата от листата.

събота, 24 януари 2009 г.

Разговор до Нагини пред огледалото

-Отрова! -каза първата служителка на Нагини - при всяко нападение, готов да ухапе Наг я изпръсква от зъбите си.
- Това е най-голямата и най-отровната змия в Поднебесната. Кон и слон умират за една минута, човек и тигър живеят по-дълго -две минути. Отровата, която един танц на Нагини събира може да убие тридесет човека.
- Ни най-малко не може Наг да бъде опитомен.. Тази твар не знае благодарност, привързаност, страх или тревога. Лишен е почти от всички чувства, присъщи на животно с топла кръв, и в това отношение прилича на човек от най-долна тълпа. Само необикновеното изкуство на нашата Нагини я спасява от смърт, която я дебне всеки миг.
-Нагини изпитва необходимост да освобождава от страховете от демоните и затова отново и отново изпробва изкуството си, опасно и неизпълнимо за други хора. Единственият и надежден щит и дава тантрическата подготовка.
Щом като Тантра толкова силно въздействува върху чувствата, сърцето и тялото, може ли да излекува поразена от демони душа?
- Много трудно ако е душа на творец. Творците са по средата, между последователите на аскетизма и на Тантра. Поетическата мисъл не се страхува от изкушението, защото самата тя се подхранва от любовта, която е желание, а желанието е надежда, че животът продължава. Истинската поезия отхвърля всичко фалшиво и по това прилича на аскезата, ала същевременно изгаря в пламъка на Ероса към любимата или към Музата. Тази двояка способност на твореца затруднява лечението. Все пак Нагини се опитва.
-Какво е лечението?
- Всяка мисъл се проявява външно, ако силно се съсредоточи, вниманието върху нея. Напрегнатото желание ще предизвика необходимо следствие. Нещо като хипноза.

Докато слуша тъжно разговора Нагини стои пред огледалото, сгъва опръсканата с отрова престилка, от която се процежда цинично жълтозелена течност и бавно капе на пода като издава остра миризма, подобна на смачкан лист чемерика. Огледалото я отразява като старинна бронзова статуя със силни форми на жена, привикнала на земеделски труд, лишена от суета.

петък, 23 януари 2009 г.

Господарката на Змията

Аз съм Нагини - господарката на змията. Посветена съм в Тантра - без това - смъртта ми е сигурна. Изпълнявам обреда - целувката на змията, както и цялата подготовка по него. Днес е денят на обреда. Моя служителка влиза с голяма плитка чаша топло ухаещо мляко и стиска дъхава трева. Събличам се. Момичето изтрива цялото ми тяло с натопената в млякото трева, вчесва високо косите ми и превързва мека кожена престилка, която стига до ключиците под коленете ми. Аз, повелителката на змията, спокойна и сериозна, отивам пред тежката металическа врата, като държа в ръка златна чаша, пълна догоре с мляко. По мой знак се спуска гъста решетка, която ме отделя от служителките ми. Момичетата вдигат до устните си подобни на флейта интструменти - и едната от тях засвирва провлечена, тиха мелодия, втората я пресича с ритъма на съскащи звуци. Аз запявам на висок глас и вместо припев изсвирвам с уста остро вибриращо. Отварям вратата, разпервам ръце като кръст, като продължавам да държа чашата с ръка. Зад вратата зее пустата тъмна пещера. В дъното и смътно просветва цепнатина, през която се вижда тесен проход на светло. Известно време пея под акомпанимента на флейтите, много дълго което засилва зловещите усещания. Внезапно се навеждам оставям чашата зад прага на вратата. Флейтистките млъкват. Ясно се чува шумолене от плъзгането на тежко тяло по каменния под. От тъмнинаната на пещерата се подава плоска глава с много широк врат. Две ясни с пурпурен оттенък очи остро изглеждат всички. Главата с квадратни люспи като на брониран нагръдник на войн мимоходом се потапя в млякото. Аз я повиквам с мелодичен съскащ звук. В подземието изпълзява Наг - гигантска змия дълга над двадесет метра с възчернозелен гръб, тук-таме по-долу наситен сивозелен цвят. Наг се свива на кръгове, устремил безжалостния си и безстрашен поглед към мен - неговата жрица, и аз почтително се покланям в източната традиция. Продължавайки песента, аз вдигам високо над главата си ръце със събрани длани и като се издигам на пръсти, започвам да се клатушкам настрана със странично извиване върху тясно събраните ми крака и пазя съвършено равновесие. Клатушкането зачестява. Грамадната змия се размърдва по пода в такт с мен, извива се и и се изправя така, че главата и достига до прическата ми. В косите ми има три превръзки с редици блестящи полирани острия. Наг се клатушка в такт с мен и бавно приближава. Внезапно аз протягам дясната си ръка и го помилвам по главата, като неусетно бързо отскачам от разтворената муцуна, която удря мястото, където за частица от секундата преди това е било лицето ми. Клатушкането ни и песента отново започват, аз пристъпвам боса красиво и отмерено като танцьорка и се приближавам до Наг. Издебвам момента, хващам с две ръце главата му, целувам го и пак отскачам. Наг се спуска с неуловима за окото бързина, но винаги аз - неговата повелителка точно долавям намерението му и още по-бързо отскачам. Три пъти го целувам по главата, и с лекота отбягвам ухапването му или подлагам края на престилката си, в която той забива дългите си отровни зъби. Накрая, Наг раздразнен се навива на спирала, напада ме - не улучва, замира, заклатушква се отново и се прицелва- Аз се извивам, плесвам с отпуснатите си ръце и със светкавичен скок напред за съвсем кратък миг притискам устни към змийската муцуна. Този път Наг не спира а ме подгонва, - но!... аз успявам да се промъкна зад решетката през тясната врата навреме, която една от служителките ми захлопва. Трясъкът на метала, тъпият удар от тялото на Наг и съскането на озверения демон откеват със стихийна сила върху опънатите ни като струни чувства. Стоя спокойно и без да позирам.

четвъртък, 22 януари 2009 г.

nothing else matters

Какво поражда любовта към огнената вода?
Любовта се случва поради някаква причина. Топка, която лежи на равна повърхност, никога не започва да се движи от само себе си, освен ако не е част от евтин филм на ужасите за тийнейджъри. В реалния свят трябва да има промяна, която да накара топката да се търкаля. Това може да е побутване от котешка лапа, вибрациите от преминаващ камион или земетресение от секс на открито в студена зимна нощ - но винаги си има причина, в противоположен случай, топката просто си стои на едно място. Любовта към огнената вода никога не започва от нищо и никога не спира без причина. Любовта следва същите нютонови закони които сме учили в училище, в часовете по физика - едно тяло в неподвижно състояние ще остане в това състояние, докато външна сила не му въздейства.
nothing else matters
във вакханалията с огнена вода е добре да се водим от същите принципи като във вакханалията с метала - колкото повече толкова повече и колкото повече nothing else matters nothing else matters nothing else matters nothing else matters nothing else matters но!
естествено че винаги има едно но - правилното определяне на времето е всичко.
Не можеш да се качиш на лодка, която не е пристигнала, нито на лодка, която вече е отплавала. Трябва, въпреки огнената вода и пиянския бокс, и ирланското кафе и ирландския сетер а може би и дървения господ да уцелиш лодката и то твоята - точно когато и дойде времето. Така че - nothing else matters и огнена вода до изчерпване на количеството....

strategy

В живота е като на сърф. Без значение е колко си добър. Почти нищо не се случва, ако няма вълна, която да те поеме. А за да успееш,трябва да я избереш. Но не коя да е. Има вълни, които дърпат надолу, други вече са отминали, а някои не са добри за теб. Трябва да знаеш на коя вълна да се качиш и коя да пропуснеш.

вторник, 20 януари 2009 г.

от извора

Огънчето в нощният мрак,
безмълвието на флейтата, свиреща
на десет хиляди гласа
- така пред нас се разкрива
непоклатимият покой на битието.
Пробуждане от съня,
ни едничък шум от вселената
- така ни се разкрива
първичният хаос на битието.
Ако в такива мигове
хвърлиш светлина върху себе си,
разбираш,
че слухът и зрението,
вкусът и обонянието са все пътища,
а желанията и страстите -
са все суета...

понеделник, 19 януари 2009 г.

процесът на зачатие

Когато свърнахме по един завой на пътеката, забелязах широк ручей, който течеше вдясно по хълма. Звукът на буйна вода отекна в главата ми.
Шум на водопад. Усетих интуитивно, че трябва да го видя.
Заизкачвахме се по скалистия склон вдясно и приближавахме все повече към потока, като си пробивахме път сред по-гъсти и ниски дървета, докато стигнахме брега на поточето. То беше широко около метър и половина и много бързо. През дебелите клони на дърветата вляво виждах, че водата стига до една тераса. Тръгнахме по течението на потока, слязохме по няколко скални тераси и най-сетне се озовахме край водопада. Оттук можеше да се види голям вир на около три метра от нас. Нещо, което се движеше привлече погледа ми и аз отидох до края на скалата, за да погледна надолу. За моя изненада през мъглата и капчиците в края на вира успях да различа двама души, които приближаваха един към друг, обгърнати от мека розово-бяла светлина. Въпреки че светлината не бе много ярка, тя бе плътна, особено около техните рамене и бедра. Напрегнах се да различа силуетите на двата и видях, че са голи.
Това ли ме доведе да видим тук? - попита ме ти развеселено.
Аз не можех да откъсна очи от онова, което става. Знаех, че наблюдавах нашите енергийни полета - съпруг и съпруга. Ние се приближихме един към друг, полетата ни се сляха и ние се прегърнахме. Накрая много бавно видях как една нова светлина се оформяше в долната част на моето тяло. След няколко минути ние се откъснахме един от друг и аз опипах корема си. Малката светлина стана по-ярка и ние отново се прегърнахме. Говорехме нещо, но от водопада до нас не достигаха думите ни. После съвсем ненадейно астралните ни проекции изчезнаха. Разбирах че сме правили любов и бях в объркване.
Изглежда че зачеваме дете - каза ти- смяташ ли че имаме такова намерение?
Аз избухнах в смях.
Това не е земята. Разбира се че имаме намерение да заченем. На това ниво на енергия и интуиция да се извика една душа на земята е напълно съзнателен процес.
Но как така изведнъж изчезнахме?
Бяхме дошли тук проектирайки себе си мисловно чрез поле за пренасяне в пространството. Нашите астрални тела могат да се разхождат използвайки молитвеното поле като усилвател. Тук няма ограничения.

вричане

Днес ще те заведа до една красива скална издатина, от която може да се види огромна зелена долина. Ти си бил там.
Това е едно чисто духовно равнище, идваме с мисия да тласнем света към пълно духовно осъзнаване, поколение след поколение, и то колкото се може по-съзнателно. Ето защо участваме в жизнения процес най-пълноценно от самото начало - фактически още преди раждането си. Винаги съществува интуитивна връзка между майката, бащата и нероденото дете преди раждането. Душите започват да осъществяват контакт с родителите си преди зачатието. Тяхното присъствие става осезаемо, особено за майката. Това е част от процеса на решаване дали бъдещият родител е действително правилният. Същата интуиция е заложена и в процеса на създаване на семейство, ако се замислиш. Когато хората се научат да търсят съзнателно своя партньор, основният им критерий е страстта, но това не е единственият фактор. Ние също получаваме интуитивно прозрение за това какъв ще бъде животът ни с определен човек. Разбираме, независимо дали напълно съзнателно или не, дали стилът на живот с този именно човек ще бъде напредък в сравнение със стила и отношенията при които ние самите сме израснали. Разбираш ли какво искам да кажа - изборът на правилен партньор е много важен от еволюционна гледна точка . Когато започнем да получаваме интуитивни усещания за дете, което желае да се роди, при нас винаги възникват въпросите - защо това дете иска да се роди при тези родители? Какво би искало да бъде това дете, като порасне? Как то ще разгърне и разшири познанията и разбиранията, които е намерило при нас?
Майката и бащата интуитивно усещат как детето ще използва мъдростта, която ще открие при тях и ще я разгърне още повече, неродената душа преминава през същия процес в една преджизнена визия на това, което иска да осъществи, т.е. тя получава преди въплъщението си пълна представа за бъдещия си живот. следва процесът на зачатие

събота, 17 януари 2009 г.

хармония

Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе си на нея, за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез Словото. за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка или друго таково нещо, но да бъде свята и непорочна.
Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби. Защото никой никога не е намразил своето тяло но го храни и се грижи за него, както и Христос се грижи за църквата, понеже сме части на Неговото тяло - от Неговата плът и от Неговите кости.
Защото ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и двамата ще станат една плът.
Тая тайна е голяма, но аз говоря за това за Христа и за църквата. Но и вие, всеки до един да люби своята жена както себе си, а жената да се бои от мъжа си.
Ефесяни, 5,6

брачна любов -2

Ти заспиваш и след малко се събуждаш с хубаво чувство от правената любов, като че ли кожата ти се е разтворила и разширила и вече не е бариера. През нея можеш да ме усетиш как спя до теб и как прониквам през кожата ти, като че ли телата ни са се слели в едно. Докато лежиш там и се радваш на това обзело те чувство, отваряш очи и виждаш, че стаята е изпълнена със златна паяжина, разположена така, че да излиза от златни центрове и се простира като че ли за да бди над малкото легло на нашите синове.

брачна любов -1

В моменти на физическа интимност ме обгръща облак от синьозелена светлина, която се излъчва от тялото ми и превръща връзката ни във висша радост. По кожата ни преминава електрически ток, сякаш милиони източници на блаженство се сливат в едно...

вторник, 13 януари 2009 г.

Колибата на Наншуан

Веднъж при Наншуан, който живеел в планината в малка колиба, дошъл един непознат. Наншуан тъкмо се канел да отиде да работи на полето. Наншуан поздравил човека и казал: "Влизай и се чувствай като у дома си. Приготви си нещо за ядене, хапни а каквото остане - донеси ми го на полето."
Наншуан работил в полето без да жали сили до късно вечерта и се прибрал изморен и гладен. Пришелецът приготвил ядене,изял всичко,което намерил в колибата, изхвърлил и изпочупил всички кухненски съдове.
Наншуан го заварил да спи сладко в празната колиба, но когато легнал до него, изпъвайки умореното си тяло, онзи скочил и избягал.
След много години, разказвайки тази случка на учениците си, Наншуан казал - Добър беше този монах, и до сега много ми се иска да го срещна пак.

Ньоген: Наншуан се радвал на уединението което му помагало да формира своя Дзен. Монахът искал да го освободи от каквито и да било формиращи идеи, но знаел че аргументите няма да убедят Наншуан. Наншуан разбрал какво се е опитал да му покаже монаха, заспал в празната колиба.
Пустотата - не е истинското жилище на дзенския монах. Пришелецът си отишъл като оставил Наншуан в нова атмосфера за творчество.
Дзен взема храната на гладния, меча - на война.
Всичко, към което се привързва човек е истинската причина за неговите страдания.
Странният монах не искал да дава нищо на Наншуан освен Освобождението, Свободата.
По-късно когато Наншуан разказвал на учениците си за това, колко искал да срещне пак този стар монах, той изглежда е черпил истинска свобода от непреходното чувство на благодарност към своя Учител.

Фенян наказва небето

Един монах попитал Фенян - Ако на десет хиляди мили от тук на небето няма и признак за облаче какво бихте казали за това?Бих ударил небето с тоягата си. отговорил Феян. Но какво е виновно небето? попитал отново монахът. В това че нямаме дъжд, когато трябва да го имаме и времето е по-лошо, когато трябва да е хубаво - отговорил Фънян.Ньоген - Майсторът по Дзен биел всички с голямата тояга - дори и Буда и патриарсите не могли да избегнат този дзенски удар. Неговата тояга е ръчката, с помощта на която той може да разтърсва цялата Вселена. Ако в съвършената мрежа на Вселената възникнат проблеми, Фънян с помощта на своята тояга ще поправи нещата както му е реда. Монахът - той е само мечтател, който се надява да живее в безкрайно блаженство, докато се кланя на изрисувания изтукан на Буда. Първият отговор е бил само едно предупреждение на Фенян но когато видял че монахът не го разбрал, той опростил отговора до такава степен, че би го разбрало и малко дете.

понеделник, 12 януари 2009 г.

В езерото на Ащорет-Ищар

Тогава се хлъзнах по стръмния пясъчен склон и една спрях до водата, събух сандалите си, опитах с крак, после плиснах вода по лицето си. Чиста, възстудена изворна вода. Отдавна не бях виждала такава вода сред мръсните води на познатите ми реки. Като истинско дете на морето ценя хубавата вода. С радостен писък се хвърлих в прозрачната като стъкло тюркоазена дълбочина, преплувах тясното езерце, изскочих на плитчина от бял пясък, отново започнах да се плискам, накрая се впуснах към северния рог. Тук бликащото нагоре течение на подземните извори ме подхвърли, после ме залюля като в меки големи лапи и ме потегли надолу. Аз не се уплаших, а изплувах, като се отпуснах по гръб и широко размахах ръце. Изворите не бяха студени. Поиграх си върху клокочещите водни куполи, после изморена се върнах на дълбокото и отново легнах по гръб. Така плувах, гмурках се и се плисках, измивайки всички кошмари на Антерос - Нелюбовта, докато нетърпеливият плач на дете не ми напомни за времето. Освежена и щастлива се изкачих на хълма, където под дървото се беше приютил моят пазител. По заруменените му страни и лекото смущение разбрах, че ме е наблюдавал с възхищение.
- Ти се възхищаваше на водата като на хубаво вино!
- По -хубаво е от вино.
- Това е свещеното езеро на Ищар и понеже е във формата на лунен сърп го наричам Лунното езеро. Там, далече от любопитните погледи от незапомнени времена измиват Ащорет през дните на празненствата... Всеки, който погледне свещеното деяние го убиват на място с дълги копия. И мен трябва да ме убият задето се чудя дали си дълбоката плодоносна Земя или полет на вятъра в облаците...
- И какво ще правя без ангел-хранител?!
- Отличен отговор! Сега приеми тези дарове - и пазителят ми ми поднесе флакончета от млечно бяло стъкло добре затворени с тапи от скъпоценен тъмнорозов индийски турмалин. На едното от флакончетата беше издълбан лунен сърп, а на другото - звезда с осем върха.
- Не мога да приема такива скъпи неща!
- Вятър! Храмът на Великата майка е богат и може да дарява и нещо повече на най-необикновените жени, защото те самите са скъпоценности, създадени от Рея за нейните собствени цели. Когато решиш да изпиташ с някого цялата мощ на Ащорет-Кибела възползвай се от флакона със звездата. А този с луната ще те освободи от въздействието на първия. Ще те направи студена като далечна луна.
След това извади блестящ черен кръг, както ми се стори от стъкло. Видях в него изображението си така точно и ясно, както в обикновено огледало.
- Това огледало не е стъклено а каменно, направено е в онези далечни времена когато хората са познавали само камъка. В това огледало са се оглеждали жени преди много хиляди години.
- Подаряваш ми втора скъпоценна вещ - защо? запитах аз.
- Заедно с флаконите, които крият отрова. Красотата и смъртта винаги са заедно, откакто свят светува.
- Смърт за кого?
- Или за този, който притежава красотата, или за този който я взема или и за двамата заедно.
- Нима не може другояче?
- Не може. Така е наредила Майката на боговете и не трябва да го обсъждаме - сурово, почти заплашително каза пазителят ми. Не се ли страхуваш?
- От какво?
- От тайните на Великата майка!
- Защо? Аз съм люлката на живота.

четвъртък, 8 януари 2009 г.

извънтелесно пътуване

... Вечерта на втория ден в открито море, след като оставихме зад гърба си Кинсейл, започна жестока буря, която продължи девет дни. През това време не видяхме нито слънце, нито звезди, нито друг кораб. Фалшбордовете на носа бяха отнесени, една от котвите се откачи от въжетата, с които беше привързана, и причини значителни щети, преди да бъде закрепена отново, няколко здрави платна, специално пригодени да издържат на бурите, бяха отнесени, въпреки че бяха плътно навити, а гиковете бяха изпотрошени.
През нощта след осмия ден от бушуването на бурята тя малко постихна и за първи път, откакто бяхме напуснали пристанището можах да се наспя. На разсъмване сънувах, че виждам жена си, която бях оставил в Съединените щати, да идва до вратата на моята каюта, облечена в нощницата си. Изглежда на вратата тя откри, че не съм сам в каютата,поколеба се за миг, а после пристъпи напред откъм моята страна, наведе се, целуна ме и след като нежно ме погали в продължение на няколко секунди, безшумно излезе.
Когато се събудих с изненада погледнах към моя спътник - подпрял се на лакът, той ме гледаше втренчено. Ти си голяма работа, каза накрая той, щом като една дама ти прави такива посещения.Настоях да ми каже какво има предвид, което отначало той отказа да направи,но после ми разказа какво е видял, докато бил напълно буден и си лежал в койката. Разказът му напълно съответстваше на съня ми.

Вятърът

Божествените ветрове духат винаги, но за да ги уловим трябва да вдигнем платната.
Шри Рамакришна

Златна нишка към божественото?

От всяко човешко същество се издига светлина, която стига право до небето, и когато две души, предопределени да бъдат заедно, се открият една друга, потоците светлина се сливат и от това обединило се същество се излъчва една едничка по ярка светлина.
Баал Шев Тов - еврейски мистик от 16 в.

Еротичната любов често изпада в безпътица.

Статуята на Авалокитешвара

Веднъж корейци помолили един художник от Ше-ние да направи дървена статуя на Авалокитешвара с човешки ръст.
Работата била завършена, статуята пренесена на пристанището, за да бъде натоварена на кораба, но тук се случило така, че статуята сякаш се залепила за брега и нищо не могло да я помръдне. След преговори между корейците и китайците било решено статуята да остане в Китай. Тогава статуята си възвърнала нормалното тегло и по-късно била осветена в храма Минчан.
Един човек отишъл да се поклони на статуята и казал: "В сутрата четем, че Авалокитешвара притежава вълшебна сила, и по всичките десет земи няма място, където да не се е проявил. Защо тогава свещената статуя отказа да отплува за Корея?

Ньоген
Изглежда художникът е създал такава прекрасна статуя, че китайците не са искали да се разделят с нея. Суеверията и масовата психология са допълнили останалото.
Авалокитешвара символизира любовта, добротата и мъдростта. Художникът е успял да го отрази в статуята. Всеки монах може да изрази тези неща с всевъзможни други средства.
Корейците е трябвало да използват своята култура, за да създадат свой символ.

Генро:
Който крие очи,
никога няма да види Авалокитешвара.
Защо той моли чужденеца
да му издяла статуя от дърво?
Неподвижната статуя на брега -
това не е Авалокитешвара.
Светците в храма - не са Авалокитешвара.
Празен се върна корабът в Корея.
Но Човекът отворил очи,
нима той не е Авалокитешвара?

Дзен

В Дзен има следната поговорка: "Хиляда езера отразяват хиляда луни. Ако няма облаци, небето се разширява безгранично".