ЩЕ БЪДЕМ ЛИ КАТО ГОСТИТЕ НА НЕРОН?

Публикувания по-долу текст е на една Българка живееща в Австралия - Красимира Николсон и която може би помните от времето на каузата "СПРАВЕДЛИВОСТ ЗА МИРОСЛАВ РИЗИНСКИ":


“ ЩЕ БЪДЕМ ЛИ КАТО ГОСТИТЕ НА НЕРОН?

...Sainath ни подбужда да разсъждаваме върху ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ МЪЛЧАНИЕТО И ПАСИВНОСТТА, когато разказа следната история по време на: Аделеиде Фестивал на Идеи 2005:

“Когато падна здрач и се появи необходимост за светила, персонала на Римския Император Нерон предложи ново-въвеждащо разрешение: празненството ще бъде осветено чрез затворници и бедни горящи на стълбове около цялата арена.
Какво беше отношението на Нероновите елитни гости?
Защо мълчаливо се съгласиха да участват в нещо толкова ужасно?
Как можаха да продължат с празненството и веселието?” ... ...


След това Sainath ни зададе въпроса:
- Ще бадем ли като гостите на Нерон?”


______________

Когато днес погледнах в Resent News, листа на Граждански инициативи които Мargarita Stanger* е публикувала; пак се сетих за този пример, и веднага дойде и отговора:

- БЪЛГАРИТЕ НЕ СА КАТО ГОСТИТЕ НА НЕРОН!
и всички можем само да сме ГОРДИ с това - с позицията за СПРАВЕДЛИВОСТ, която сме взели!
(последиците от “мълчание” и “пасивност” няма и нужда да се подчертават!)

____________________________________________________________________________

* - Маргарита Стандер е 38 годишна наша сънародничка живееща в Швеция, която заяви, че е готова да замени Спаска Митрева в затвора в „Идризово” в Скопие и да излежи тримесечната й присъда.

==============================================

ИЗПРАТЕТЕ СВОЯ ПРОТЕСТ НА ТОЗИ АДРЕС:
http://www.vlada.mk/?

. . . . . . . . . . . ... . .. . .. . . . . . . . . .

ПУСКАЙТЕ ЛИНКОВЕ ВЪВ ВСИЧКИ САЙТОВЕ, ДО КОИТО ИМАТЕ ВЪЗМОЖНОСТ И ДОСТЪП -
ТАКА НАЙ-БЪРЗО ЩЕ ДАДЕМ ШИРОКА ГЛАСТНОСТ
И ПОДКРЕПА НА СПАСКА МИТРЕВА.

притча в даоистката традиция

На изток живеел човек на име Юан Кин-му. Веднъж тръгнал на дълъг път, но се оказал без храна. Един разбойник от Ху-фу, на име Киеу, го видял как изнемогва, та му дал вода и храна да се подкрепи. Юан Кин-му се подкрепил на три пъти и като дошъл на себе си, запитал: Кой си ти? Другият му отговорил - Аз съм от Ху-фу и се казвам Киеу. Тогава Юан Кин-му рекъл - Не си ли ти разбойник? - осъждане, съдене! - Какво? Нима ме е нахранил един пропаднал човек? Моето чувство за справедливост ми забранява да ям от храната ти! -самоосъждане!- И пътникът се навел напред, подпрял се с ръце на земята и се опитал да повърне, но от устата му излизало само хърхорене. Тогава се свлякъл на земята и издъхнал.- самонаказание, самобичуване, самоубийство.
Истината е, че човекът от Ху-фу бил разбойник, ала да нахраниш изгладнял странник не е разбойничество.
Това, че пътникът отказал да приеме храната, която доброжелателят му предложил, защото я смятал плод на разбойничество, е несъответствие между названието и съдържанието.

за любовта към ближния и любовта към себе си...

Любовта към ближния е толкова всеобхватна, колкото и любовта към Бога. Ето защо в Христовото учение тя не се спира пред нищо: обичай неприятелите си, прави добро на тези, които те мразят...
Тук няма да открием и следа от любов, която под предлог, че се грижи за спасението на своят обект и се стреми да го направи такъв, какъвто би трябвало да бъде, измъчва, убива, наказва и затваря /да, имам предвид деянията на фанатиците и светата инквизиция/. Вярно е, че понякога се налага да се намесиш между насилника и жертвата, да спасиш невинния и невъоръжения, да защитиш себе си. Но колкото и да е законно такова действие, то все пак противоречи на любовта. Но това е друга тема, която няма да обсъждам тук и сега.

По скоро - във връзка със сложният въпрос за любовта към ближния и към себе си искам да предложа на вниманието Ви един малък разказ, изразяващ съвсем друга духовна традиция, тази на китайският даоизъм, който показва доколко всеки въпрос и неговият - временен - отговор зависят от дадена култура и наложените от нея гледни точки и акценти.

следва текст от "Даоистки философи - Лао -дзъ - класикът на съвършената пустота".

Аз, моя милост, и сянката ми на асфалта

Стремя се да разбирам хората около себе си - не да ги съдя! Не съм съвършена и нямам право да меря само с моя си аршин, защото възгледите ми за истина и неистина, за правилно и неправилно не винаги са съизмерими с тези на другите хора. Опитвам се да обичам ближните си и да прощавам, както се моля и на мен да ми бъде прощавано...
Да, това изисква самодисциплина. Желанието да пъдиш от себе си, всяка злоба, омраза, дребнавост и гняв, защото те биха те унищожили бавно и безвъзвратно, а негативната енергия на осъдителността ще наруши крехката хармония на твоя свят...

И така, Аз, моя милост и сянката ми на асфалта вървим по пътя си! Стараем се да оценяваме обективно доброто и истината. Опитваме се да живеем в мир - според съвестта си, не по чужди стандарти. Отворила съм сетивата си, разума си, сърцето си за всичко, което ме заобикаля. Стремя се да бъда умерена.
Смея се на определението щурчово - Аз не съм товаист, аз не съм оноваист - аз съм просто човек... Какъв е смисълът да лъжа себе си, да заравям главата си в пясъка и да си мълча или да хуля само защото всички правят така?! Суетата ми е, че си въобразявам, че знам стойността на съществуването си и се моля Бог да ме вразуми и смири да не се самонадейвам каква съм умница...
Сянката ми на асфалта ми подлага крак и за малко да заора нос. Добре, че моя милост ме прихвана в движение... и така - бидейки това, което съм - с любовта си, с творчеството си, с всичките си дела и думи, с грешките, прошките, молбите за прошка - аз излъчвам своята човешка енергия и и с безкрайно малко, все пак допринасям Божият промисъл за нас да стане по-ясен - да се приближим до истината, и до крайната цел, за която нашият свят е създаден.
Случаят с госпожа Патрашкова и блогърското войнство ме замисля, че май не сме неуспешен експеримент. Май има шанс да издържим теста на живота си.
Може би точно това ни предказва Библията със Страшният съд и представата за милениума - съвършеният свят на мир и благоденствие, който ще последва след апокалипсиса...
Ако всеки от нас даде най-доброто от себе си в рамките на своя си човешки живот - представяте ли си какво ще последва?
За Бога Земята има право да стане прекрасно място за живеене а ние хората - нейните добри стопани!!!!

за грешките, госпожа Патрашкова и смисълът на безупречността

Докато пускам постингите, плод на среднощни откровения с близките ми - виждам вълната, от постинги в подкрепа на Катан и се замислям за журналистическата професия - едното от образованията ми е телевизионна журналистика - и смисъла на журналистическата етика и безупречността. Ако за всеки един човек в ежедневието му е важно да се стреми към знанието и мъдростта, то за журналиста е хляб насъщен да разграничава кое е добро и кое - истина. Журналистът трябва да върви напред със сърцето и ума си. След всяка крачка, трябва да проверява достоверността на материалите си. защото не става въпрос само за тайни на света, в който съществуваме. не е просто поредната витка на разширяващата се спирала на познанието ни... Журналистическата етика изисква журналистът да бъде мяра за безупречност. Това е желязна самодисциплина. Дисциплината на война, не е просто живот по правилата. Това е воля и способност да бъдеш безупречен, дори когато това изглежда невъзможно. Колкото по-трудно и нежелано е едно препятствие, толкова повече усърдие се изисква за преодоляването му и толкова по-голямо е щастието от постигането на крайната цел. Това е първото, което журналистът трябва да бъде - безупречен в самодисциплината си!
Да, няма безгрешни хора. Има грешка - има прошка, но нещата трябва да се изрекат публично, тъй като журналистът е публична личност. Не е страшно! - всеки път, когато виждаме че мечтите ни се изплъзват, с нови сили - дори надскачайки себе си, журналистите продължаваме пътя си - защото удовлетворението от истината за търсещата, творяща душа, която не се бои от падането и ставането, е единственото условие за лично щастие. Признанието на грешките е единственият възможен път към съвършенството.