вторник, 15 септември 2009 г.

коментарът на Ньоген: по притчата Храна за Енту

Чиншуан никога не наричал себе си Учител, но монасите се събирали да го слушат и той започнал да си мисли, че може да учи другите.
Когато чул за бившия си приятел Енту, че живее тихо в отдалечена част от страната, той отишъл да го посети и да види дали няма нужда от нещо.
По онова време в Китай първородният син получавал голяма част от наследството докато всеки следващ получавал все по-малка и по-малка част. Следователно четвъртият син не би могъл да има много дори да е дал храна и подслон на Енту.
Монахът, естествено е трябвало да бъде признателен, ако не е живял както се полага на дзен-монах.
Енту скромно споменал дълга си, но неговото тяло било Дхармакая, и той живеел с всички Буди и Бодхисатви.
Чиншуан не е могъл да види това и започнал да говори за суеверията. Той казал, че монах, който е получил подаяние без Просвещение, ще работи като вол през следващият си живот, за да плати за всичко през този живот.
Енту му показал реалният живот, който никога не е бил роден и никога не ще умре, но пръстите и челото нямат нищо общо с първичната безгранична безформена форма, той просто го показал с помощта на Дхармакая. Горкият Чишуан не могъл да разбере и се привързал към илюстрирането на легендата за превъплъщението, макар че е абсолютно чужда на учението на Буда.
Благодарение на съжалението и объркаността си, по-късно той се озовал в безизходно положение. Когато обаче той се върнал при Енту с чисто сърце и празен разум - ръце, той бил в състояние да получи Дхарма.
Какво е било това и как може да се постигне може да се научи единствено сам, от личния си опит.

Няма коментари:

Публикуване на коментар