вторник, 20 октомври 2009 г.

правото на избор, културността и псевдокултурността

У всеки от нас е заложено знанието, че имаме право на житейски избор. Всеки е скрил в себе си една ярка и свободна личност, но не всеки има духовната сила и куража да й даде право на изява. Не всеки има смелостта да излезе от сигурността на общоприетото. Страхливците предпочитат да се подчиняват на обществените рамки пред това да влязат в конфликт с другите, защото тогава поемат риска да изгубят съревнованието. Те прикриват същността си под фалшивата маска на моралното поведение /или аморалното такова - ако това се харесва в стадото!/ афишират модерността си и ни оглушават с псевдокултурните си крясъци... изобщо демонстрират ни неща, които когато имат духовна подплата стават естествено стойностни, но в устата на удобният човек - такива думи придобиват блудкав привкус..
Различният, освободеният от прангите на общественото мнение и общоприетото, отстоява с цялата жар на духа си и правдата и морала и родолюбието и традициите, и естеството и изкуството... Но думите на такъв човек са дълбоки и убедителни и звучат искрено, защото имат вътрешна мотивация. За освободеният човек факта че и другите правят така е само куха фраза, предизвикваща у него иронична усмивка... Независимостта на инакомислещия от мнението на околните, мощта да отстоява възгледите си, са основните причини за омразата и яростта на мнозинството, чиито съставящи елементи никога няма да изпитат удовлетворението от осъществяването на потиснатите си мечти. В това се крие и основният риск за независимият човек - той се обрича на самота, когато се откаже да предаде веруюто си, обрича се на неразбирането на другите и на техните хапливи, злобни коментари. Но светът би бил отвратително скучно и презряно място за живеене без онези, които са по-различни от останалите....

рискът да бъдеш различен

Какво става с различните по дух и начин на мислене? Извън стандарта, но поради физическата си нормалност, мнимото съчувствие на обществото към тях липсва. Дори напротив свободните хора - /не е ли жалко усещането за вътрешна свобода да се тълкува като уникалност и различност?!/ свободните хора привличат върху себе си цялата завист и ярост, дълго трупана в сърцата на останалите - със стандартно мислене...Защото да си различен, по-широко скроен се изискват преди всичко интелект, смелост и много здрави нравствени устои. Изисква се и воля и самоконтрол и разбира се способност да мечтаеш, да следваш неотклонно целите си.Не употребявам клишето морални устои умишлено - дори общественият морал е сам по себе си ограничение, с което, ако се съобразяваш си с нас, иначе си срещу нас... Твърде често свободният човек живее отвъд общоприетата представа за морал и единствено нравствените устои - основните принципи на човешкото съжителство, са критериите, въз основа на които той контролира постъпките и думите си.

мярата на любовта

Да си различен, означава да не се вписваш в общоприетите рамки. Когато в това различие е намесен пръстът на естеството, другите на пръв поглед проявяват разбиране и съчувствие. Друг е въпросът дали могат да проумеят страданието на инвалид, на човек болен от детски паралич или на този, който е слабоумен по рождение.... Такива изключения не се вписват в общоприетата рамка и следователно са осъдени на мълчалива изолация, та макар и придружена от неспокопосани демонстрации /публични/ на състрадание и милост. По този повод един дядо на улицата ме беше попитал - Момиче, ти от съчувствие би ли си разменила мястото с онзи нещастник? Разбира се че не можех да му отговоря с "Да". Моята човешка природа изобщо отхвърляше такава възможност. Тогава виждах в този и подобни случаи като главен виновник съдбата, стечението на обстоятелствата, генетичното наследство.... Сега, след толкова години сякаш пак онзи старец ми задава този въпрос. Знам, че бих му отговорила така - "Когато човек обича силно, всичко е възможно".

Руба`йят

Без теб, без мен е имало пак нощ и ден.
Небето неуморно се върти - над тлен.
Внимателно пристъпяй - спят в прахта очите:
На хубавици, взети от смъртта в плен.

Руба`йят

Прашинката най-ситна образ е била:
На буза слънчева, на веждите - крила.
Видения! - духни с въздишка от ръкава:
Прашеца от жени с божествени тела.

Руба`йят

Тук всеки стрък зелен, на този китен бряг:
Расте от устните на някой ангел благ.
Зелената морава не тъпчи, че тя е:
Праха на лунен лик - превърнат в злак.

Руба`йят

В леха с лалета всеки цвят е бил сърце,
Кръвта е той на властник - с кървави ръце.
А всеки цвят на теменужка бил е бенка:
Връз образа засмян, в картинката лице.