Веднъж един самурай, голям майстор на меча /кендо/ тръгнал на път за да изучи тайната на боя с меч. Това се случило през периода Токугава. В полунощ той се запътил към светилището при Камакура, изкачил дългите стълби, водещи до него и отдал почит на божеството на храма, Хачиман. В Япония, Хачиман е велик бодхисатва, който е станал патрон на будо. Самураят отдал почитта си. Връщайки се надолу по стълбите той усетил, че нещо се спотайва под едно голямо дърво, присъствието на чудовище, обърнато с лице към него. Интуитивно той извадил меча си и мигновено го убил, кръвта плиснала навън и се стекла по земята. Той го бил убил несъзнателно.
Не бодхисатвата Хачиман му съобщил тайната на Будо, а благодарение на тази своя опитност, при връщането си от светилището, самураят я разбрал.
Интуиция и действие трябва да избликват едновременно.
При практиката на буда не може да има съзнателна мисъл. време за мислене няма, нито миг дори.Щом човек действува, намерение и действие трябва да бъдат едновременни.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар