четвъртък, 26 февруари 2009 г.
медитация със сканиране на тялото
Легнала съм спокойно и търся връзка с чувствата си. Отбелязвам вдишванията и издишванията си. Усещам къде тялото ми се докосва до пода. продължавам да дишам дълбоко. съсредоточавам съзнанието си върху тялото си. отделям време за всяка негова част - проверявам как се чувства тя. започвам с пръстите на десния крак. усещам ги. обръщам внимание какви усещания имам - какво изпитвам - напрежение, натиск, смущение, дискомфорт, болка, спокойствие или отпуснатост... бавно измествам вниманието си нагоре - към глезена...размърдвам го. проверявам какво усещам. умът ми мисли, опитва се да ме отклони от тялото ми. спокойно отбелязвам къде е той и връщам съзнанието си към дишането... отново бавно го насочвам към десния крак, нагоре по подбедрицата до коляното... придвижвам вниманието си към бедрото и нагоре по хълбока.... не забравям да отбелязвам едва доловимите усещания. визуализирам как оставям неприятните усещания да си отидат. виждам цветове в различните области... като наблюдател на усещанията опитвам да не се замесвам в свързаните с тях истории. когато установявам че вниманието ми се отклонява от тялото, просто отбелязвам че мисля за друго и после връщам съзнанието си обратно към тялото.
Преди не усещах много, вероятно нямах много близка връзка с чувствата си. но сега тялото ми разкрива къде са струпани емоциите ми. усещам тежест в гърдите и нервност в стомаха. не се опитвам да променям нещата. старая се да ги наблюдавам докато се променят... ако вниманието ми остане достатъчно дълго върху усещането, то започва да се движи. позволявам на чувството, на енергията в мен да се движи, не се потапям в мислите си. промяната е едва забележима но има промяна. когато я усещам обръщам внимание на разликата в усещанията ми и визуализирам как изоставям дискомфорта, болката и напрежението да си отидат...
прехвърлям вниманието си върху пръстите на левият крак. бавно придвижвам нагоре към глезена, подбедрицата и коляното. чувствам бедрото си и насочвам вниманието си към бедрената кост. усещам хълбоците си - по отпуснати отпреди, когато спрях съзнанието си върху тях, докосващи пода. съзнанието ми се плъзва по кръста ми. внезапното чувство на неудобство и тревога ме кара да насоча вниманието си натам, където тялото ми се допира до пода, да вдишам и издишам няколко пъти и да продължа сканирането. не спирам да дишам дълбоко. Пренасям вниманието си нагоре към корема, а после преминавам към гърдите и гърба. отбелязвам всяко усещане за болка и нега, и не отклонявам вниманието си, докато то не се промени. придържам се към гледната точка на наблюдател извън тялото ми, и това ми позволява да се дистанцирам максимално от напрежението и от посланията около усещанията , които са ми познати. те бавно се променят. болката си отива. усещам как плещите ми се опират в пода. раменете ми са отпуснати. насочвам вниманието нагоре към шията и главата. сканирам очертанията й, отбелязвам че потъвам в мисли за изразителността на чертите си, че се отдалечавам от тялото си. бавно чувствам ушите, очите, носа, езика и устата. усещам дълбочината на очите си, чувствам как въздухът влиза и излиза през ноздрите ми, зъбите ми не са стиснати, езикът ми докосва върха на горните ми зъби..насочвам вниманието си към темето си и продължавам да дишам дълбоко.. отново насочвам вниманието си към цялото си тяло... усещам го свободно. не мисля, съсредоточена съм върху чувствата и усещанията му. обръщам внимание че умът ми е извън тялото... после бавно се връщам в стаята. чувствам как се опирам на пода... вдишвам и издишвам дълбоко и когато се чувствам достатъчно готова отварям очи.
Медитацията със сканиране на тялото ми помага да осъзная че тялото и умът ми са неделими. помага ми да опиша усещанията и чувствата в тялото ми - и това ми помага да направя съзнателен избор.
вторник, 24 февруари 2009 г.
легендата за Тантал
това няма нищо общо с коитус управляван от Духа т.е. висшето аз на човека, които е резултат от дълбока органична, магнитна, емоционална интелектуална, ментална и духовна връзка...
тялото и вечността
Във всички тези форми на съществуващи неща ние откриваме тяло в кристала, в ябълковото дърво в коня и птиците, както и в човека, към когото се обръщаме. На всеки етап физическата материя служи на някакъв нов принцип който й придава не само нови качества и способности но и нова специфика. с всеки изминал етап тя преодолява инерция, тежест, ограничения, съпротива и придобива лекота, пространственост, височина и свобода, нейният периметър за действие се разширява и самите й действия стават все по значими. Увеличават се както възможностите й за действие, така и нейният обхват.
Спира ли това развитие с човека, какъвто го познаваме? Интуицията ни подсказва,че вероятно то ще продължи понататък. човешкото развитие не е задънена улица.. то непрекъснато се променя. очевидно е че здравото тяло изисква повече грижи и упражненеия от занемареното. но дали тялото достига най-висшето си достойнство и съвършенство при човека, който живее изпълнен с благородни намерения и води смислен живот, или при добре тренирания и здрав, но лишен от интелект и повърхностен човек.. ако този въпрос ни изненадва, то е защото сме свикнали да гледаме на човешкото тяло до голяма степен така, както гледаме на животинското— само като някаква природна даденост. Обаче човешкото тяло определено се ръководи от духа. лицето на човек, който ревностно търси истината, е не само по одухотворено отколкото на затъпелият човек, то е повече лице, поистинско, по живо тяло. в поведението на поосвободения и по-широко скроеният човек има не само повече одухотвореност отколкото при жестокият и егоистичен човек, у него се забелязва и по-чувствително откликващо тяло. с човека започва един цял нов етап на развитие тялото като такова започва да става по живо, по вибриращо, защото то е по информирано за възможностите на сърцето, разума и духа... тогава какво ли не би било възможно, когато вечността разбие оковите на времето и божествената сила започне да ни въздейства без ограничения, освобождавайки духа в неговото абсолютно съвършенство и сила?
Руми
Танцувай, когато се разтваряш с гръм и трясък.
Танцувай, когато своята превръзка си разкъсал.
Танцувай насред апогея на борбата.
Танцувай така, че кръвта ти да се превърне в танц.
Танцувай и когато си истински свободен.
Не навеждай главата си до земята –
вдигни я във екстаз.
Като праскова стани,
събудена от пролетта –
целият усмивка, целият екстаз.
Смея се с цялото си тяло, като роза,
а не само с устните си.
Захвърлил съм себе си през глава,
за да застана гол с Краля на Пролетта.
Този, който не е луд, за Теб е богохулник.
Този, който не е разбит от Теб – той няма душа.
Не бих нарекъл всемирния Разум “разумен”,
докато не го видя луд и обезчестен от страст.
Бъди жив, бъди жив в Любовта!
Мъртвите не могат да направят нищо.
Кой е жив във този свят на призраци?
Този, чиято любов не спира да се ражда.
понеделник, 23 февруари 2009 г.
общуване с Каннон
Във връзката си с мен ти възстановяваш образа си такъв, какъвто майка ти те е виждала в началното училище-поставям те на мястото на майка ти - да се погледнеш с нейните очи. Това в найкан се нарича огледалото на другия и е съвършено различно от психоанализата. В разговорите си загатваме актуалните проблеми постепенно - слушаме музика, извикваме спомени от детството, от предходните дни... Постепенно ставам красива гейша. Забелязваш някои проявления на терапията Найкан - видения за светлина, потапяне в сълзи, природата и хората придобиват особено качество, ставаш по-чувствителен, изпитваш огромна радост, започваш да разбираш гледната точка на другите, изпитваш желание да се трудиш за другите, да служиш, настъпва цялостна промяна в съзнанието ти, изпитваш все по-голямо желание да поемеш отговорността за самия себе си, тревогата намалява и те обзема спокойствие.
С какво си служа? Морал, изповед, себераздаване.
Балансирам между майката и гейшата, за да пробудя чувството ти за себесъстрадание, и да те освободя от илюзията за един иманентно съществуващ Аз.
незнанието - причина за страдание
За него поетът е казал:
Когато прекрачиш отвъд понятието за този, който дава, за дара и за този, който получава, тогава ти ще постигнеш истинското състояние на състраданието...
Ела, любов моя, онова, което произхожда от ума, от незнанието или от глупостта, е основната причина за физическите ни и психическите ни страдания... Незнанието всъщност представлява липса на вътрешна отвореност, неразбиране на глъбините на аза за сметка на отдаване на отрицателните мисли... Ела, ще ти помогна да преоткриеш себе си, истинският Ти, който е бил отклонен от първоначалното си състояние поради погрешни схващания.
найкан
Целта е постепенно изграждане на по-здравословен и положителен начин на разсъждение, като се премахнат изцяло разрушителните стресови фактори, пораждащи неврози и психози. Всякакво сравнение с позитивното мислене или внушение би било неточно и повърхностно, тъй като найкан не се ограничава само с обикновеното трансформиране на мисловните навици - чрез найкан се постига дълбока вътрешна промяна, придружена от по-широко осъзнаване на околната среда и на вселената.
неделя, 22 февруари 2009 г.
наръчник на обикновеното момиче
Объркана съм. Трябва ми време. Да почувствам какво се случва в тялото ми, когато изследвам сексуалността и усещанията си. Да обърна внимание на сетивата си, на гъделичкането, тежестта, трепета и пр. Да определя дали се страхувам, вълнувам или ядосвам.
Връзката със собственото ми тяло и пълното и съзнателно отваряне към него са необходими за да разбера какво желая и какво харесвам. Без да съдя какво е добро и какво лошо — без да се боря с еротичните си пориви и сексуалните си желания с морални оценки, преди да съм опознала напълно чувствата си и силата им и да осъзная наистина ли искам и харесвам лудориите с мъжа ми или го правя защото очакват от мен да го искам. Изпитвам ли срам, притеснение или вина?Опознаването на чувствата ми към секса, към мъжа ми, към определени действия, към мен самата като сексуално същество е част от приемането на тялото ми, усещанията, миризмата на секретите ми и с коя есенция си подхождат, движенията ми - независимо дали съм облечена или гола... Познанието за това което търся и което ми доставя удоволствие ми помага да развивам и променям сексуалният живот с мъжа ми... познание което усилва сексуалната ни енергия...тантрически занимания в които го увличам— масаж, визуализация, медитация, дихателни практики, сексуални техники, които уравновесяват нашите Ин и Ян и ни дават възможност да се радваме на положителният ефект от секса.
петък, 20 февруари 2009 г.
Южната планина
Ньоген:
Този монах бил обладан от идеята за сравнение, затова посещавал манастир след манастир. Шишуан прочел това върху лицето му и се опитал да го поправи, но монахът се объркал и си замълчал. Това мълчание нямало нищо общо с Дзен. Когато той се върнал в първия манастир, добросърдечният Учител не му се накарал, а се опитал да му посочи без сравнение тъждеството. Човешкият стремеж е причина за страданието, то предизвиква стремежа към нещо друго, така човек никога не може да избегне самсара, притеснението, суетата на живота. Нирвана погасява страданието, разрушавайки стремежа. Двамата Учители изразили невъзмутимо спокойствие. Винаги трябва да бъдем внимателни към човека, който е обладан от идеята за сравнение и посещава сбирка след сбирка. В това няма полза за никого.
Пресъхналият ручей
Монахът попитал пак - Как човек може да пие от тази вода?
Сюфън отговорил - Той може да го прави без помощта на устата.
По-късно монахът отишъл при Чаочоу и му преразказал диалога. Чаочоу казал: "Ако водата не може да се пие през устата тя не може да се пие и през носа." Тогава монахът повторил първият си въпрос.: "Когато старият ручей на Дзен пресъхне и в него не остане и капка вода, какво ще мога да видя там? " Чаочоу отговорил - "Водата ще стане горчива като хинин."" Какво ще стане с този, който пие от тази вода?" - "Той ще се прости с живота си." - бил отговорът.
Когато Сюфън научил за диалога, той изразил благодарност на Чаочоу, казвайки: "Чаочоу е жив Буда. За в бъдеще няма да отговарям на въпроси." Оттогава той пращал новодошлите при Чаочоу.
Ньоген: Докато остава дори слаба светлинка от Дзен, ручеят не ще пресъхне. Всеки, който идва тук, донася със себе си своя вкус, за да го влее в потока. Когато Чаочоу говори за загубата на живота, той има предвид, че човек ще изгуби себе си и ще потъне в Нирвана. Човек, който иска да стане мъдър, трябва да мине през много трудности и дори да утоли жаждата си с горчилка. И ако не ви е грижа за тези препятствия, аз ви казвам:"Идете при него".
сряда, 18 февруари 2009 г.
за собствената вяра
- Какво дириш?
- Просветление - отвърнал Дайджу.
- Ти имаш своя собствена съкровищница. Защо ти е да търсиш навън? - попитал Башьо...
отвори своята собствена съкровищница
неделя, 15 февруари 2009 г.
Лао Дзъ
не са красиви.
Красивите думи
не са правдиви.
Добрият не е красноречив
Красноречивият
не е добър.
Знаещият
не е всезнаеш.
Всезнаещият
не е знаещ.
Мъдрецът не се запасява,
но колкото повече прави за другите,
толкова повече забогатява,
колкото повече дава на другите,
толкова повече има.
Небесното Дао
допринася полза на всички неща,
но не им вреди.
Дао на мъдреца е:
действай, не отнемай.
четвъртък, 12 февруари 2009 г.
съзерцание
понеделник, 9 февруари 2009 г.
подкрепата на съпруга
тонглен медитация
* после обмислям някоя емоция, която ме притеснява или затруднява. това може да бъде страхът, който понякога съпътства мисълта за раждането. озовавам се в центъра на дискомфорта и болката. може би ми се приисква автоматично да отблъсна страха или да му се противя, или да направя нещо, за да премахна това чувство... отбелязвам си този факт, вдишвам дискомфорта, осъзнавам - че милиони други жени чувстват същото.
* докато съм съсредоточена върху усещането, започвам да осъзнавам страданието което то ми причинява. забелязвам стреса и тревогата, които изпитвам заради този страх. знам, че заради това сънят ми е нарушен, станала съм избухлива. Ето - започвам да изпитвам нежност и любов към онази част от мен която се страхува.
* вдишвам трудното чувство като тежък черен дим или като тъмен облак. вдишвам го през всяка пора на тялото си.
* издишвам бяла, хладна, свежа светлина, която прилича на вдъхновение, простор, любяща радост и прошка. изпращам я към онази част от мен, която изпитва болка и страх. издишам през всяка пора от тялото си.
* ако мислите ми ме разсейват, отбелязвам ги без да се задълбочавам в тях, и ги превръщам в тъмен дим.
* обръщам внимание дали дишането ми е по-дълго и по-дълбоко при вдишването или при издишването. кое ми е по-лесно да давам или да получавам?
* продължавам да давам и да получавам с всяко вдишване и издишване, колкото ми се иска. колкото повече задълбочавам практиката и опознавам чувствата си, толкова повече се засилват спокойствието и увереността ми.
медитация
Изцяло потъвам в тонглен
петък, 6 февруари 2009 г.
небесна вода
ето няколко рецепти:
яйчена супа
1 ч.ч. вода
1 с.л. нерафинирана тръстикова захар
2 яйца
3 с.л. вино
1. В средноголяма тенджера сипете 1 чаша вода и тръстиковата захар. загрейте на среден до силен огън, докато заври.
2. счупете двете яйца в кипящата вода и кипнете отнов. добавете виното и свалете от огъня.
каша от сладък ориз - прави се рядка с изсушени плодове лонган, фъстъци и червени фурми. Сладкият ориз подпомага потока на енергията в черният дроб, плодовете активизират потока на ки и усилват кръвта, фурмите подхранват кръвта и съживяват далака, а фъстъците също са полезни за далака.
каша от сладък ориз
4 порции
6 ч. ч. вода
1ч.ч. черен сладък ориз
1/2 ч.ч. сушени плодове
10 фурми
2 с.л. сурова нерафинирана тръстикова захар
1 малко парче пресен джинджифил, обелен и нарязан на тънки филийки
в голяма тенджера с дебело дън сипете 6 чаши вода, сладкия ориз, лонгана, фурмите и тръстиковата захар. кипнете на средно силен огън. намалете температурата и оставете да къкри 2 часа, като разбърквате от време на време. Готовата каша има консистенцията на супа. сипете в купичка и поръсете с резенчета джинджифил.
общи съвети:
по време на небесната вода трябва да си почиваме, да не вдигаме тежко, да не правим изискващи усилия упражнения, да не пием студена вода, да не ядем студени храни и да не ходим на плуване. тъй като по време на небесната вода тялото е в състояние на недостиг на ки и кръв в това състояние сме по податливи на външни фактори, като студа. да стоим безчорапи и обувки на студения под по време на небесната вода също е начин да позволим на студа да навлезе в тялото ни. нарушенията на равновесието в органовата система се разпознава с тежко кървене, гадене, мускулни спазми, болезненост на гърдите,раздразнителност,главоболие и глад за сладко. съществува тясна връзка между храненето, начина на живот и небесната вода.
вторник, 3 февруари 2009 г.
Връщане към младостта
Може ли да бъдат избегнати...
Разбира се, че не -
това са висшите закони.
Животът е движение.
В жлезите с вътрешна секреция
и половите жлези
е затворен жизнения дух.
Енергията им е тясно свързана
със стареенето на тялото.
Когато енергията е силна-
младостта е продължителна.
Когато енергията е слаба -
старостта настъпва по-рано.
Здравето, скоростта на стареене
са пряко следствие от силата
на енергията.
От урината могат да се извличат
доста чисти кристали
на половите хормони -
в Поднебесната се наричат
есенен камък.
Лекуват диабет и други болести на
ендокринната система.
От обич към теб, татко,
за да помогна на бъбреците ти
медитирах в ДАО - упражнения
и ги нарекох - Връщане към младостта.
1. изправи се - разтвори крака на ширината на раменете,отпусни ръце надолу, разхлаби мишците. гледай напред и се освободи от всякакви мисли - озови се в състояние на покой.
2. вдишай дълбоко - издишай дълбоко. нека при вдишването въздухът влезе ниско в стомаха. при издишване свий колене и изкарай въздуха от долната част на корема. повтори това осем пъти.
постепенно ще дойде по-голямата устойчивост на организма и повишаване на половата енергия. тлъстините също изчезват постепенно. прави го по5-6 мин. всеки ден.
понеделник, 2 февруари 2009 г.
Ничия земя
На шестия месец белият сняг внезапно се вижда да лети.
При третата стража дискът на слънцето изпраща
блестящи лъчи...
Върху водата духа вятърът на кротостта.
Странствайки из Небето, човек се храни с духа-сила
на възприемчивото.
И най-дълбоката тайна вътре в тайната -
Земята, която не е никъде,
е истинският дом....
когато кокошката отсъства
неделя, 1 февруари 2009 г.
по светло е отколкото се очаква
чрез съсредоточаване на желанията - той пада.
когато ученик отделя малко внимание на своите мисли и много внимания на своите желания - той тръгва по пътя на безнравствеността.
само чрез съзерцание и спокойствие възниква истинската интуиция - именно затова методът на стичането назад е необходим.
същността е чиста. само човешките предубеждения я опорочават.
светлината не е само в тялото, нито само извън тялото. планините и реките в огромната земя се осветяват от слънцето и луната, всичко това е тази светлина. затова тя не е само вътре в тялото. разбирането и яснотата, знанието и просветлението, и всяко движение на духа са подобни на тази светлина - затова тя не е само нещо извън тялото.
съчетанието между духа ми и душата ми е светлината на небето и земята и изпълва хилядите пространства. но също така светлината на човешкото ми тяло се процежда от небето и покрива земята. затова точно както светлината ми се движи в кръг така небето и земята , планините и реките, всички те се въртят заедно с мен по същото време... концентрирането на светлината в очите е победата с поглед.
дете, внимавай. няма друг път и друга истина и друг живот освен Исус Христос
няма друга победа с поглед
ако дори ден не практикуваш общуването с Бога - енергията изтича навън - кой знае накъде... ако общуваш само четвърт час - можеш да прекараш хиляди часове в хармония.
Освобождението е в окото.