вторник, 24 март 2009 г.
моят любим - познавачът ми
Любимият ми е на вид скромен, кротък, вежлив и почтителен по природа, добро и честно момче и честно казано ако не е любовта, която го учи как да ме владее едва ли някой ще предположи че може да завладее жена като мен. Жена с минало. Но още в самото начало той усети властта на своя чар, с който можеше да плени единствено моята фантазия и без да злоупотребява с него по отношение на останалите около нас, накара всички да го обикнат - но към мен се отнася различно. Кара ме да го чакам, доставя му удоволствие да възбужда ревността ми по отношение на минали любови но в същото време си е откровен ревнивец, и често ме кара да плача, малко по малко ме принуди да не правя нищо, дори най-обикновените неща, без да се съобразя с него - понякога ме задържа когато съм готова да бъда сред приятели, друг път почти насила излизам сред хора за да съм с него... не разполагам със свобода дори по отношение на облеклото си защото не бих искала да провокирам ревността му и не нося секси дрешки освен пред него. станала съм толкова притежавана от любимия ми че понякога се обливам в сълзи часове наред. Аз, която винаги съм била обект на обожание се чувствам разтърсена от едно момче, което явно не може да живее в мир с мен а само се люшка от емоция в емоция и ту му се привиждам като светица и ме издига на пиедестал, ту ме ревнува като хваната на местопрестъплението фурия и ме унижава като ми отвръща хладно и аз изпитвам разтърсващи чувства и страдам че обожавам дори недостатъците му. Ураган от чувства - нима наистина Любимият ми е моят Стопанин?!
събота, 21 март 2009 г.
за красотата на Любимият ми
Чудно ли е че предпочитам чертите на своят любим, които ме изпълват с щастие? Дори дребните недостатъци на лицето му, напр. малко белегче след бръснене ме разнежват и ме потапят в дълбоки мечтания, - и изпитвам хиляди чувства, гледайки белегчето, което е просто прелестно, и представлява изключителен интерес, и ме кара да обикна дори грозното, защото и белега е превърнат в красота. Любимият ми ме разпалва не само с действителна красота на чертите или маниерите но и с онази красота, която въображението ми му приписва за всички удоволствия от общуването,за спомена за трапчинките, бръчиците край очите, искриците смях,закачливостта, топлината,изяществото на устните, с които ме кара да плача или да потръпвам. Красотата на моят Любим е израз на характера му, т.е. на моралната му същност, и всъщност е освободена от всякаква страст. Увлечена от думите му, изпитвам удоволствие да съсредоточавам вниманието си върху онова, което е истински красиво в неговото лице - красотата на изражението. Душата на моят Любим е нежна и недоверчива, дори мога да кажа леко наивна. Душата му е недоверчива защото животът му е поднесъл толкова разочарования! Обичам да го изненадвам. Обичам да го съзерцавам с упоение и да разкривам нежно възхищението си от мъжкото му лице, което внушава едновременно респект и милост.
нежна е нощта
Тази нощ почувствах, че съвършената музика кара душата ми да изпада в същото състояние, в което тя се намира когато се наслаждава на присъствието на Любимият ми, тя като че ли дава несъмнено най-интензивното щастие, което съществува на Земята.
Ако за всички хора беше така нищо на света не би предразполагало повече към Любовта.
Съвършената музика както и съвършеният театър, езика на тялото, ме навеждат на мисълта за онова, което в дадения момент е предмет на моите мечтания и ми дава превъзходни идеи. Склонността към музиката и към нейната мечтателност несъмнено предразполага към любов. Един нежен и тъжен мотив, стига да не е прекалено драматичен, да не подтиква принудително въображението ми към действие, мотив призоваващ ме единствено към любовна шега, е толкова желан за нежната ми и нещастна душа,кара ме да съпреживявам щастието с представи за щастлива любов и моменти на блаженство, настъпващи след помиряването с Любимия... Борбата на страстите въздейства физически на душата ми и действително ме трогва. Не смея да кажа какво изпитвам във връзка с всичко това - вероятно ще ме помислят за луда, че мога да плача на едно добро изпълнение като дете, загубено в емоциите си.
Ако за всички хора беше така нищо на света не би предразполагало повече към Любовта.
Съвършената музика както и съвършеният театър, езика на тялото, ме навеждат на мисълта за онова, което в дадения момент е предмет на моите мечтания и ми дава превъзходни идеи. Склонността към музиката и към нейната мечтателност несъмнено предразполага към любов. Един нежен и тъжен мотив, стига да не е прекалено драматичен, да не подтиква принудително въображението ми към действие, мотив призоваващ ме единствено към любовна шега, е толкова желан за нежната ми и нещастна душа,кара ме да съпреживявам щастието с представи за щастлива любов и моменти на блаженство, настъпващи след помиряването с Любимия... Борбата на страстите въздейства физически на душата ми и действително ме трогва. Не смея да кажа какво изпитвам във връзка с всичко това - вероятно ще ме помислят за луда, че мога да плача на едно добро изпълнение като дете, загубено в емоциите си.
за любовният блян
Любовният блян не подлежи на описание. Забелязала съм, че мога с неизменно удоволствие да препрочитам невинните чатове с Любимия ми като някой хубав роман. Навяват ми чувства, съответстващи на нежният привкус, който ме владее в момента, и внасят разнообразие в мислите ми, ако не чувствам нищо. Мога също така да слушам с удоволствие една и съща музика, но е нужно паметта ми да не се стреми да участва там. Трябва да бъде засегнато само въображението - ако музиката която свързвам с моя Любим, ми доставя по-голямо удоволствие на двадесетото прослушване, то е защото по-добре разбирам музиката или защото ми напомня усещанията от общуването с Него.Непознаваемо удоволствие от мечтанието-опитам ли се да го облека с думи ще убия настоящето, изпадна ли във философски анализ от насладата ще го убия още по-сигурно и за бъдещкето, защото нищо не сковава така въображението ми както повикът към паметта. Една невинна бележка и вече се потапям в историята на моя любовен живот, в сравнителната оценка на щастието преди и сега, с една дума, във висшата философия, и сбогом за дълго на непринудените нежни усещания...
Поетичната ми душа изпитва свян, и така да се каже се бои от хората, които могат да прекъснат или смутят сладостните ми блянове. Бдя с трепет над своето внимание. Хората с грубите си интереси ме откъсват от градините на мечтите за да ме тласнат в някакво зловонно тинесто блато, и могат да привлекат вниманието ми към себе си само като предизвикат в мен раздразнение. Именно с навика ми да храня душата си с трогателни мечти и с отвращение от пошлостта, в поезията си за Любимия, съм олицетворение на Любовта.И толкова повече се нуждая от щит за да съхраня мечтите си.
Поетичната ми душа изпитва свян, и така да се каже се бои от хората, които могат да прекъснат или смутят сладостните ми блянове. Бдя с трепет над своето внимание. Хората с грубите си интереси ме откъсват от градините на мечтите за да ме тласнат в някакво зловонно тинесто блато, и могат да привлекат вниманието ми към себе си само като предизвикат в мен раздразнение. Именно с навика ми да храня душата си с трогателни мечти и с отвращение от пошлостта, в поезията си за Любимия, съм олицетворение на Любовта.И толкова повече се нуждая от щит за да съхраня мечтите си.
сряда, 11 март 2009 г.
Дзен?
има една история за дзен монаха, който наистина дълбоко се бил потопил в себеоткритието. преди това бил йезуит, та че човекът бил свикнал със строгата самодисциплина. Само че манастирът, в който този прозелит се бил приютил, си имал настоятел, който подобно на всички дзен-наставници рядко наставлявал със слово, а най-вече с действие. В интерес на истината, той не бил казал и дума на този монах, откакто бил дошъл в манастира му.
Новоизлюпеният дзен-монах медитирал всеки ден с часове и тъ като очаквал да открие някакви велики тайни, в безмълвието си толкова се обезмълвил че постепенно се изолирал от останалите братя.За капак се залостил в една къщурка в близката планина и там останал цяла седмица, като през цялото време седял в дзуочан и почти не ял. Къщурката била съвсем порутена, затова монахът и издигнал нови стени от кал и слама. На едната направил вратичка - съвсем тясна и ниска, само колкото да пропълзи вътре.
Наставникът имал обичай всеки ден да се разхожда в планината. Виждал какви ги върши питомецът му, но не му казвал нищо. Един ден обаче установил, че бившият йезуит махнал дори вратичката и е замазал процепа, че да не може да излезе от колибата.
Тогава вече наставникът отишъл и ритнал една от кирпичените стени на колибата. Застанал в зейналият пролом и халосал още улисаният монах с жезъла си по главата.
Ей животът не се страхува от теб2 Тогава ти защо се страхуваш от него?
Монахът толкова се стреснал от гласа на господаря, че моментално се изнизал като послушно кученце от колибката и отишъл да медитира с другите монаси в полята край манастира. После го чували как се смее и се майтапи с тази случка.
Новоизлюпеният дзен-монах медитирал всеки ден с часове и тъ като очаквал да открие някакви велики тайни, в безмълвието си толкова се обезмълвил че постепенно се изолирал от останалите братя.За капак се залостил в една къщурка в близката планина и там останал цяла седмица, като през цялото време седял в дзуочан и почти не ял. Къщурката била съвсем порутена, затова монахът и издигнал нови стени от кал и слама. На едната направил вратичка - съвсем тясна и ниска, само колкото да пропълзи вътре.
Наставникът имал обичай всеки ден да се разхожда в планината. Виждал какви ги върши питомецът му, но не му казвал нищо. Един ден обаче установил, че бившият йезуит махнал дори вратичката и е замазал процепа, че да не може да излезе от колибата.
Тогава вече наставникът отишъл и ритнал една от кирпичените стени на колибата. Застанал в зейналият пролом и халосал още улисаният монах с жезъла си по главата.
Ей животът не се страхува от теб2 Тогава ти защо се страхуваш от него?
Монахът толкова се стреснал от гласа на господаря, че моментално се изнизал като послушно кученце от колибката и отишъл да медитира с другите монаси в полята край манастира. После го чували как се смее и се майтапи с тази случка.
Кришнамурти за промяната на света
Веднъж един ученик попитал великият Кришнамурти:
Учителю, как да променя света?
Отговорът бил прост, но по своему революционен:
Ако се преродиш след хиляда години, светът няма да се е променил. Пак ще е хаотичен и щур. Затова първо промени себе си и тогава постигни хармония със света, какъвто и да е той. Ето така ще промениш света - или поне този, който виждаш.
Учителю, как да променя света?
Отговорът бил прост, но по своему революционен:
Ако се преродиш след хиляда години, светът няма да се е променил. Пак ще е хаотичен и щур. Затова първо промени себе си и тогава постигни хармония със света, какъвто и да е той. Ето така ще промениш света - или поне този, който виждаш.
Абонамент за:
Публикации (Atom)