рискът да бъдеш различен

Какво става с различните по дух и начин на мислене? Извън стандарта, но поради физическата си нормалност, мнимото съчувствие на обществото към тях липсва. Дори напротив свободните хора - /не е ли жалко усещането за вътрешна свобода да се тълкува като уникалност и различност?!/ свободните хора привличат върху себе си цялата завист и ярост, дълго трупана в сърцата на останалите - със стандартно мислене...Защото да си различен, по-широко скроен се изискват преди всичко интелект, смелост и много здрави нравствени устои. Изисква се и воля и самоконтрол и разбира се способност да мечтаеш, да следваш неотклонно целите си.Не употребявам клишето морални устои умишлено - дори общественият морал е сам по себе си ограничение, с което, ако се съобразяваш си с нас, иначе си срещу нас... Твърде често свободният човек живее отвъд общоприетата представа за морал и единствено нравствените устои - основните принципи на човешкото съжителство, са критериите, въз основа на които той контролира постъпките и думите си.