У всеки от нас е заложено знанието, че имаме право на житейски избор. Всеки е скрил в себе си една ярка и свободна личност, но не всеки има духовната сила и куража да й даде право на изява. Не всеки има смелостта да излезе от сигурността на общоприетото. Страхливците предпочитат да се подчиняват на обществените рамки пред това да влязат в конфликт с другите, защото тогава поемат риска да изгубят съревнованието. Те прикриват същността си под фалшивата маска на моралното поведение /или аморалното такова - ако това се харесва в стадото!/ афишират модерността си и ни оглушават с псевдокултурните си крясъци... изобщо демонстрират ни неща, които когато имат духовна подплата стават естествено стойностни, но в устата на удобният човек - такива думи придобиват блудкав привкус..
Различният, освободеният от прангите на общественото мнение и общоприетото, отстоява с цялата жар на духа си и правдата и морала и родолюбието и традициите, и естеството и изкуството... Но думите на такъв човек са дълбоки и убедителни и звучат искрено, защото имат вътрешна мотивация. За освободеният човек факта че и другите правят така е само куха фраза, предизвикваща у него иронична усмивка... Независимостта на инакомислещия от мнението на околните, мощта да отстоява възгледите си, са основните причини за омразата и яростта на мнозинството, чиито съставящи елементи никога няма да изпитат удовлетворението от осъществяването на потиснатите си мечти. В това се крие и основният риск за независимият човек - той се обрича на самота, когато се откаже да предаде веруюто си, обрича се на неразбирането на другите и на техните хапливи, злобни коментари. Но светът би бил отвратително скучно и презряно място за живеене без онези, които са по-различни от останалите....
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар