за грешките, госпожа Патрашкова и смисълът на безупречността

Докато пускам постингите, плод на среднощни откровения с близките ми - виждам вълната, от постинги в подкрепа на Катан и се замислям за журналистическата професия - едното от образованията ми е телевизионна журналистика - и смисъла на журналистическата етика и безупречността. Ако за всеки един човек в ежедневието му е важно да се стреми към знанието и мъдростта, то за журналиста е хляб насъщен да разграничава кое е добро и кое - истина. Журналистът трябва да върви напред със сърцето и ума си. След всяка крачка, трябва да проверява достоверността на материалите си. защото не става въпрос само за тайни на света, в който съществуваме. не е просто поредната витка на разширяващата се спирала на познанието ни... Журналистическата етика изисква журналистът да бъде мяра за безупречност. Това е желязна самодисциплина. Дисциплината на война, не е просто живот по правилата. Това е воля и способност да бъдеш безупречен, дори когато това изглежда невъзможно. Колкото по-трудно и нежелано е едно препятствие, толкова повече усърдие се изисква за преодоляването му и толкова по-голямо е щастието от постигането на крайната цел. Това е първото, което журналистът трябва да бъде - безупречен в самодисциплината си!
Да, няма безгрешни хора. Има грешка - има прошка, но нещата трябва да се изрекат публично, тъй като журналистът е публична личност. Не е страшно! - всеки път, когато виждаме че мечтите ни се изплъзват, с нови сили - дори надскачайки себе си, журналистите продължаваме пътя си - защото удовлетворението от истината за търсещата, творяща душа, която не се бои от падането и ставането, е единственото условие за лично щастие. Признанието на грешките е единственият възможен път към съвършенството.