Любовта към ближния е толкова всеобхватна, колкото и любовта към Бога. Ето защо в Христовото учение тя не се спира пред нищо: обичай неприятелите си, прави добро на тези, които те мразят...
Тук няма да открием и следа от любов, която под предлог, че се грижи за спасението на своят обект и се стреми да го направи такъв, какъвто би трябвало да бъде, измъчва, убива, наказва и затваря /да, имам предвид деянията на фанатиците и светата инквизиция/. Вярно е, че понякога се налага да се намесиш между насилника и жертвата, да спасиш невинния и невъоръжения, да защитиш себе си. Но колкото и да е законно такова действие, то все пак противоречи на любовта. Но това е друга тема, която няма да обсъждам тук и сега.
По скоро - във връзка със сложният въпрос за любовта към ближния и към себе си искам да предложа на вниманието Ви един малък разказ, изразяващ съвсем друга духовна традиция, тази на китайският даоизъм, който показва доколко всеки въпрос и неговият - временен - отговор зависят от дадена култура и наложените от нея гледни точки и акценти.
следва текст от "Даоистки философи - Лао -дзъ - класикът на съвършената пустота".
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар