На изток живеел човек на име Юан Кин-му. Веднъж тръгнал на дълъг път, но се оказал без храна. Един разбойник от Ху-фу, на име Киеу, го видял как изнемогва, та му дал вода и храна да се подкрепи. Юан Кин-му се подкрепил на три пъти и като дошъл на себе си, запитал: Кой си ти? Другият му отговорил - Аз съм от Ху-фу и се казвам Киеу. Тогава Юан Кин-му рекъл - Не си ли ти разбойник? - осъждане, съдене! - Какво? Нима ме е нахранил един пропаднал човек? Моето чувство за справедливост ми забранява да ям от храната ти! -самоосъждане!- И пътникът се навел напред, подпрял се с ръце на земята и се опитал да повърне, но от устата му излизало само хърхорене. Тогава се свлякъл на земята и издъхнал.- самонаказание, самобичуване, самоубийство.
Истината е, че човекът от Ху-фу бил разбойник, ала да нахраниш изгладнял странник не е разбойничество.
Това, че пътникът отказал да приеме храната, която доброжелателят му предложил, защото я смятал плод на разбойничество, е несъответствие между названието и съдържанието.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар