Дзен?

има една история за дзен монаха, който наистина дълбоко се бил потопил в себеоткритието. преди това бил йезуит, та че човекът бил свикнал със строгата самодисциплина. Само че манастирът, в който този прозелит се бил приютил, си имал настоятел, който подобно на всички дзен-наставници рядко наставлявал със слово, а най-вече с действие. В интерес на истината, той не бил казал и дума на този монах, откакто бил дошъл в манастира му.
Новоизлюпеният дзен-монах медитирал всеки ден с часове и тъ като очаквал да открие някакви велики тайни, в безмълвието си толкова се обезмълвил че постепенно се изолирал от останалите братя.За капак се залостил в една къщурка в близката планина и там останал цяла седмица, като през цялото време седял в дзуочан и почти не ял. Къщурката била съвсем порутена, затова монахът и издигнал нови стени от кал и слама. На едната направил вратичка - съвсем тясна и ниска, само колкото да пропълзи вътре.
Наставникът имал обичай всеки ден да се разхожда в планината. Виждал какви ги върши питомецът му, но не му казвал нищо. Един ден обаче установил, че бившият йезуит махнал дори вратичката и е замазал процепа, че да не може да излезе от колибата.
Тогава вече наставникът отишъл и ритнал една от кирпичените стени на колибата. Застанал в зейналият пролом и халосал още улисаният монах с жезъла си по главата.
Ей животът не се страхува от теб2 Тогава ти защо се страхуваш от него?
Монахът толкова се стреснал от гласа на господаря, че моментално се изнизал като послушно кученце от колибката и отишъл да медитира с другите монаси в полята край манастира. После го чували как се смее и се майтапи с тази случка.