за любовният блян

Любовният блян не подлежи на описание. Забелязала съм, че мога с неизменно удоволствие да препрочитам невинните чатове с Любимия ми като някой хубав роман. Навяват ми чувства, съответстващи на нежният привкус, който ме владее в момента, и внасят разнообразие в мислите ми, ако не чувствам нищо. Мога също така да слушам с удоволствие една и съща музика, но е нужно паметта ми да не се стреми да участва там. Трябва да бъде засегнато само въображението - ако музиката която свързвам с моя Любим, ми доставя по-голямо удоволствие на двадесетото прослушване, то е защото по-добре разбирам музиката или защото ми напомня усещанията от общуването с Него.Непознаваемо удоволствие от мечтанието-опитам ли се да го облека с думи ще убия настоящето, изпадна ли във философски анализ от насладата ще го убия още по-сигурно и за бъдещкето, защото нищо не сковава така въображението ми както повикът към паметта. Една невинна бележка и вече се потапям в историята на моя любовен живот, в сравнителната оценка на щастието преди и сега, с една дума, във висшата философия, и сбогом за дълго на непринудените нежни усещания...
Поетичната ми душа изпитва свян, и така да се каже се бои от хората, които могат да прекъснат или смутят сладостните ми блянове. Бдя с трепет над своето внимание. Хората с грубите си интереси ме откъсват от градините на мечтите за да ме тласнат в някакво зловонно тинесто блато, и могат да привлекат вниманието ми към себе си само като предизвикат в мен раздразнение. Именно с навика ми да храня душата си с трогателни мечти и с отвращение от пошлостта, в поезията си за Любимия, съм олицетворение на Любовта.И толкова повече се нуждая от щит за да съхраня мечтите си.