Тази нощ почувствах, че съвършената музика кара душата ми да изпада в същото състояние, в което тя се намира когато се наслаждава на присъствието на Любимият ми, тя като че ли дава несъмнено най-интензивното щастие, което съществува на Земята.
Ако за всички хора беше така нищо на света не би предразполагало повече към Любовта.
Съвършената музика както и съвършеният театър, езика на тялото, ме навеждат на мисълта за онова, което в дадения момент е предмет на моите мечтания и ми дава превъзходни идеи. Склонността към музиката и към нейната мечтателност несъмнено предразполага към любов. Един нежен и тъжен мотив, стига да не е прекалено драматичен, да не подтиква принудително въображението ми към действие, мотив призоваващ ме единствено към любовна шега, е толкова желан за нежната ми и нещастна душа,кара ме да съпреживявам щастието с представи за щастлива любов и моменти на блаженство, настъпващи след помиряването с Любимия... Борбата на страстите въздейства физически на душата ми и действително ме трогва. Не смея да кажа какво изпитвам във връзка с всичко това - вероятно ще ме помислят за луда, че мога да плача на едно добро изпълнение като дете, загубено в емоциите си.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
http://vbox7.com/play:ec7f6e45
ОтговорИзтриване