за красотата на Любимият ми

Чудно ли е че предпочитам чертите на своят любим, които ме изпълват с щастие? Дори дребните недостатъци на лицето му, напр. малко белегче след бръснене ме разнежват и ме потапят в дълбоки мечтания, - и изпитвам хиляди чувства, гледайки белегчето, което е просто прелестно, и представлява изключителен интерес, и ме кара да обикна дори грозното, защото и белега е превърнат в красота. Любимият ми ме разпалва не само с действителна красота на чертите или маниерите но и с онази красота, която въображението ми му приписва за всички удоволствия от общуването,за спомена за трапчинките, бръчиците край очите, искриците смях,закачливостта, топлината,изяществото на устните, с които ме кара да плача или да потръпвам. Красотата на моят Любим е израз на характера му, т.е. на моралната му същност, и всъщност е освободена от всякаква страст. Увлечена от думите му, изпитвам удоволствие да съсредоточавам вниманието си върху онова, което е истински красиво в неговото лице - красотата на изражението. Душата на моят Любим е нежна и недоверчива, дори мога да кажа леко наивна. Душата му е недоверчива защото животът му е поднесъл толкова разочарования! Обичам да го изненадвам. Обичам да го съзерцавам с упоение и да разкривам нежно възхищението си от мъжкото му лице, което внушава едновременно респект и милост.