нашата любов е не само ново огледало, в което старият свят изглежда най-истински, но създава и нов реален свят - нов дом и деца.
домът ни ще превърне чуждите предмети за свои. домашните вещи са част от грижата и част от празника, те ще имат уникални, екзистенциални стойности. така леглото ще стане брачното ложе, а стаята в която работиш - кабинета на тати. старите книги ще станат поскъпи от новите, защото ще ни носят общи спомени... дори счупеното ъгълче на чашата за чай ще ни навява нещо само наше. вещите у дома са паметта на семейната ни хронология. семейните ни празници ще ги датират като реликви на нашето единствено време. семейното ни време. вещите ще станат част от нашият самодостатъчен свят.
децата - нашите деца ще въплътят вечността на човешката ни същност.
домът, семейството, децата, любовта завинаги ще ни принудят да напуснем света на самотата, единачеството, смъртта и ще ни въведе в тайнството на безкрая на човешкото битие, съединявайки ни чрез труда с естеството, с природата, а чрез творчеството - с културната вселена.радостта от живота е в основата на нашият брак.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Следва тишина!...Рисковано и трудно е да се коментира идиличната картина, родена от бъдещето и отиваща към миналото, където и предстои среща със смъртта - нашата спътница в живота, за която трябва да говорим с уважение!
ОтговорИзтриване"Каквото е станало, това е което ще стане;
И каквото е било извършено, това е което ще се извърши;
И няма нищо ново под слънцето". Екл.1:9