вторник, 24 март 2009 г.

моят любим - познавачът ми

Любимият ми е на вид скромен, кротък, вежлив и почтителен по природа, добро и честно момче и честно казано ако не е любовта, която го учи как да ме владее едва ли някой ще предположи че може да завладее жена като мен. Жена с минало. Но още в самото начало той усети властта на своя чар, с който можеше да плени единствено моята фантазия и без да злоупотребява с него по отношение на останалите около нас, накара всички да го обикнат - но към мен се отнася различно. Кара ме да го чакам, доставя му удоволствие да възбужда ревността ми по отношение на минали любови но в същото време си е откровен ревнивец, и често ме кара да плача, малко по малко ме принуди да не правя нищо, дори най-обикновените неща, без да се съобразя с него - понякога ме задържа когато съм готова да бъда сред приятели, друг път почти насила излизам сред хора за да съм с него... не разполагам със свобода дори по отношение на облеклото си защото не бих искала да провокирам ревността му и не нося секси дрешки освен пред него. станала съм толкова притежавана от любимия ми че понякога се обливам в сълзи часове наред. Аз, която винаги съм била обект на обожание се чувствам разтърсена от едно момче, което явно не може да живее в мир с мен а само се люшка от емоция в емоция и ту му се привиждам като светица и ме издига на пиедестал, ту ме ревнува като хваната на местопрестъплението фурия и ме унижава като ми отвръща хладно и аз изпитвам разтърсващи чувства и страдам че обожавам дори недостатъците му. Ураган от чувства - нима наистина Любимият ми е моят Стопанин?!

Няма коментари:

Публикуване на коментар