четвъртък, 13 август 2009 г.

Аз, моя милост, и сянката ми на асфалта

Стремя се да разбирам хората около себе си - не да ги съдя! Не съм съвършена и нямам право да меря само с моя си аршин, защото възгледите ми за истина и неистина, за правилно и неправилно не винаги са съизмерими с тези на другите хора. Опитвам се да обичам ближните си и да прощавам, както се моля и на мен да ми бъде прощавано...
Да, това изисква самодисциплина. Желанието да пъдиш от себе си, всяка злоба, омраза, дребнавост и гняв, защото те биха те унищожили бавно и безвъзвратно, а негативната енергия на осъдителността ще наруши крехката хармония на твоя свят...

И така, Аз, моя милост и сянката ми на асфалта вървим по пътя си! Стараем се да оценяваме обективно доброто и истината. Опитваме се да живеем в мир - според съвестта си, не по чужди стандарти. Отворила съм сетивата си, разума си, сърцето си за всичко, което ме заобикаля. Стремя се да бъда умерена.
Смея се на определението щурчово - Аз не съм товаист, аз не съм оноваист - аз съм просто човек... Какъв е смисълът да лъжа себе си, да заравям главата си в пясъка и да си мълча или да хуля само защото всички правят така?! Суетата ми е, че си въобразявам, че знам стойността на съществуването си и се моля Бог да ме вразуми и смири да не се самонадейвам каква съм умница...
Сянката ми на асфалта ми подлага крак и за малко да заора нос. Добре, че моя милост ме прихвана в движение... и така - бидейки това, което съм - с любовта си, с творчеството си, с всичките си дела и думи, с грешките, прошките, молбите за прошка - аз излъчвам своята човешка енергия и и с безкрайно малко, все пак допринасям Божият промисъл за нас да стане по-ясен - да се приближим до истината, и до крайната цел, за която нашият свят е създаден.
Случаят с госпожа Патрашкова и блогърското войнство ме замисля, че май не сме неуспешен експеримент. Май има шанс да издържим теста на живота си.
Може би точно това ни предказва Библията със Страшният съд и представата за милениума - съвършеният свят на мир и благоденствие, който ще последва след апокалипсиса...
Ако всеки от нас даде най-доброто от себе си в рамките на своя си човешки живот - представяте ли си какво ще последва?
За Бога Земята има право да стане прекрасно място за живеене а ние хората - нейните добри стопани!!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар