събота, 16 януари 2010 г.

между гнева и смирението

От няколко дни - откакто прочетох истината за Фалун Гонг и разбрах за садистичните вивисекции в Китай, /които вероятно продължават в момента - докато тракам на клавишите/ на живи хора, умъртвявани садистично без упоителни вещества за да им отнемат органите и да ги продадат на заможни купувачи не мога да спя. Не мога да живея както преди. Сега знам. Изобщо не изпитвам християнско смирение. Изобщо не съм научила урока да не отвръщам на злото със зло, след като - честно - ако имах власт щях да отсека и двете ръце на тези хирурзи убийци и да им ги ..... отзад. Буквално.
Първо, че тези адски изчадия не са ми ближни. Второ, ако света се отърве от комунистическите хунти навсякъде по света определено ще стане по добро място за живеене. И трето, или първо или десето все тая - убитата трийсет годишна жена с изтръгнато сърце не ми излиза от главата! Плача за нея! Плача като за своя сестра. И искам отмъщение! Знам, че няма никаква победа над себе си в моят вопъл за мъст. С цялото си същество усещам убийствата на духовни същества в Китай. Знам, че тези страдалци са най-близо до Иисус. Но не мога да се смиря. Не мога да се примиря. Трябва нещо да се направи, хора! Няма граници комунистическата мерзост и низост! Нима ще стоим със скръстени ръце докато избиват невинни хора чрез изтръгване на органите им? И кой купува тези органи?! КАКВО ДА НАПРАВИМ, ЗА ДА СПРЕ ТОЗИ УЖАС?????!!!!!!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар