вторник, 15 септември 2009 г.

за милосърдието

Просто милосърдие. В чист вид рядко се среща. Мисля си за Христовата формула - "Имаш ли две ризи - дай едната на ближния си". На пръв поглед - какво толкова. Звучи елементарно. Но колко от нас са готови да се лишат от нещо за да го получи някой, който се нуждае от него по същия начин, който и ние?
Често бъркаме благотворителност с милосърдие... Когато стандартът на живот е по-висок дори се смята за престижно участието в разни благотворителни акции...С привкус на пиар. остава съмнението, че това все пак е средство за намаляването на данъците, за получаване на местенце в светските хроники, за плащане на индулгенция за приспиване на гузна съвест или поне популистко поведение - нещо като две в едно - да се уплътни времето на суетните....
Кое е истинското милосърдие?
Няма точни определения за него, няма мерни единици, няма критерии - то е заложено във всеки човек. Всеки може да прояви милосърдие. Няма човек, който поне веднъж в живота си да не е усетил обаянието на прилива му. Както и стаил дъх да не се е просълзявал от благодарност за безкористната добрина, когато някой, без да се замисля дали губи или печели е поискал да облекчи нечие страдание и да достави малко радост.
Какво му трябва на човека за да прояви милосърдие? Милост и сърце. И много и малко. Много, защото трябва да прозре за страданието на другия и без да го съди за грешки и слабости да му подаде ръка.
Оказва се не толкова лесно - да предложиш опора на някого, и да го направиш с желание - породено от дълбините на душата - продиктувано единствено от смирението ти пред Бога и от човеколюбие - защото хората са несъвършени и е трудно да ги обичаш такива каквито са. Още по непосилно е да помагаш, когато ти самият се нуждаеш от това.
Не може без духовна сила и нравствена чистота. Не може без смирение - онази, чиста енергия,която все по-рядко се среща.
Трудно е за човека да приеме другите - такива каквито са. Деформирано е мисленето - все се търсят причини и виновни. Търси се противопоставяне на обстоятелствата!
Разбираме ли наистина малката разлика - оня съществен нюанс между противопоставяне и противостоене? Христос ни учи - "Ударят ли те по едната страна, подложи и другата!" Това страх ли е? Страх от борбата ли е? Да не бъде!
Не, не можем да Го възприемем така. Той не се противопоставя, но Той противостои. Той не съди и не наказва, защото е Син Божи но и Син Человечески. Христос ни казва - "Аз съм един от вас."
И на кръста ни показва на дело, че може да се противостои, че може смирено да се приемат фактите, че може в труден момент да се помогне на тези, които грешат...И в най-ужасните мъки, Христос ни учи, че за да сториш добро е необходима само една мисъл - че ближният ти е като теб, че трябва да обичаш ближния си - и да не чакаш отплата затова. За Христос да бъде милосърден е толкова лесно! Достатъчно е че обича всеотдайно, че разбира страданието и грешките на другите и че помни, че е един от хората! Христос знае, че е човешко да проявиш слабост, да изпиташ страх, да помислиш първо за себе си, но също така е човешко! - да се преодолееш и да обичаш ближния си като себе си! Силата и волята да проумеем това и да изберем пътя си, е вложена у нас още с първия дъх, който сме поели, идвайки на този свят. Силата на душата да бъде божие дихание.

Няма коментари:

Публикуване на коментар