В езерото на Ащорет-Ищар

Тогава се хлъзнах по стръмния пясъчен склон и една спрях до водата, събух сандалите си, опитах с крак, после плиснах вода по лицето си. Чиста, възстудена изворна вода. Отдавна не бях виждала такава вода сред мръсните води на познатите ми реки. Като истинско дете на морето ценя хубавата вода. С радостен писък се хвърлих в прозрачната като стъкло тюркоазена дълбочина, преплувах тясното езерце, изскочих на плитчина от бял пясък, отново започнах да се плискам, накрая се впуснах към северния рог. Тук бликащото нагоре течение на подземните извори ме подхвърли, после ме залюля като в меки големи лапи и ме потегли надолу. Аз не се уплаших, а изплувах, като се отпуснах по гръб и широко размахах ръце. Изворите не бяха студени. Поиграх си върху клокочещите водни куполи, после изморена се върнах на дълбокото и отново легнах по гръб. Така плувах, гмурках се и се плисках, измивайки всички кошмари на Антерос - Нелюбовта, докато нетърпеливият плач на дете не ми напомни за времето. Освежена и щастлива се изкачих на хълма, където под дървото се беше приютил моят пазител. По заруменените му страни и лекото смущение разбрах, че ме е наблюдавал с възхищение.
- Ти се възхищаваше на водата като на хубаво вино!
- По -хубаво е от вино.
- Това е свещеното езеро на Ищар и понеже е във формата на лунен сърп го наричам Лунното езеро. Там, далече от любопитните погледи от незапомнени времена измиват Ащорет през дните на празненствата... Всеки, който погледне свещеното деяние го убиват на място с дълги копия. И мен трябва да ме убият задето се чудя дали си дълбоката плодоносна Земя или полет на вятъра в облаците...
- И какво ще правя без ангел-хранител?!
- Отличен отговор! Сега приеми тези дарове - и пазителят ми ми поднесе флакончета от млечно бяло стъкло добре затворени с тапи от скъпоценен тъмнорозов индийски турмалин. На едното от флакончетата беше издълбан лунен сърп, а на другото - звезда с осем върха.
- Не мога да приема такива скъпи неща!
- Вятър! Храмът на Великата майка е богат и може да дарява и нещо повече на най-необикновените жени, защото те самите са скъпоценности, създадени от Рея за нейните собствени цели. Когато решиш да изпиташ с някого цялата мощ на Ащорет-Кибела възползвай се от флакона със звездата. А този с луната ще те освободи от въздействието на първия. Ще те направи студена като далечна луна.
След това извади блестящ черен кръг, както ми се стори от стъкло. Видях в него изображението си така точно и ясно, както в обикновено огледало.
- Това огледало не е стъклено а каменно, направено е в онези далечни времена когато хората са познавали само камъка. В това огледало са се оглеждали жени преди много хиляди години.
- Подаряваш ми втора скъпоценна вещ - защо? запитах аз.
- Заедно с флаконите, които крият отрова. Красотата и смъртта винаги са заедно, откакто свят светува.
- Смърт за кого?
- Или за този, който притежава красотата, или за този който я взема или и за двамата заедно.
- Нима не може другояче?
- Не може. Така е наредила Майката на боговете и не трябва да го обсъждаме - сурово, почти заплашително каза пазителят ми. Не се ли страхуваш?
- От какво?
- От тайните на Великата майка!
- Защо? Аз съм люлката на живота.