Господарката на Змията

Аз съм Нагини - господарката на змията. Посветена съм в Тантра - без това - смъртта ми е сигурна. Изпълнявам обреда - целувката на змията, както и цялата подготовка по него. Днес е денят на обреда. Моя служителка влиза с голяма плитка чаша топло ухаещо мляко и стиска дъхава трева. Събличам се. Момичето изтрива цялото ми тяло с натопената в млякото трева, вчесва високо косите ми и превързва мека кожена престилка, която стига до ключиците под коленете ми. Аз, повелителката на змията, спокойна и сериозна, отивам пред тежката металическа врата, като държа в ръка златна чаша, пълна догоре с мляко. По мой знак се спуска гъста решетка, която ме отделя от служителките ми. Момичетата вдигат до устните си подобни на флейта интструменти - и едната от тях засвирва провлечена, тиха мелодия, втората я пресича с ритъма на съскащи звуци. Аз запявам на висок глас и вместо припев изсвирвам с уста остро вибриращо. Отварям вратата, разпервам ръце като кръст, като продължавам да държа чашата с ръка. Зад вратата зее пустата тъмна пещера. В дъното и смътно просветва цепнатина, през която се вижда тесен проход на светло. Известно време пея под акомпанимента на флейтите, много дълго което засилва зловещите усещания. Внезапно се навеждам оставям чашата зад прага на вратата. Флейтистките млъкват. Ясно се чува шумолене от плъзгането на тежко тяло по каменния под. От тъмнинаната на пещерата се подава плоска глава с много широк врат. Две ясни с пурпурен оттенък очи остро изглеждат всички. Главата с квадратни люспи като на брониран нагръдник на войн мимоходом се потапя в млякото. Аз я повиквам с мелодичен съскащ звук. В подземието изпълзява Наг - гигантска змия дълга над двадесет метра с възчернозелен гръб, тук-таме по-долу наситен сивозелен цвят. Наг се свива на кръгове, устремил безжалостния си и безстрашен поглед към мен - неговата жрица, и аз почтително се покланям в източната традиция. Продължавайки песента, аз вдигам високо над главата си ръце със събрани длани и като се издигам на пръсти, започвам да се клатушкам настрана със странично извиване върху тясно събраните ми крака и пазя съвършено равновесие. Клатушкането зачестява. Грамадната змия се размърдва по пода в такт с мен, извива се и и се изправя така, че главата и достига до прическата ми. В косите ми има три превръзки с редици блестящи полирани острия. Наг се клатушка в такт с мен и бавно приближава. Внезапно аз протягам дясната си ръка и го помилвам по главата, като неусетно бързо отскачам от разтворената муцуна, която удря мястото, където за частица от секундата преди това е било лицето ми. Клатушкането ни и песента отново започват, аз пристъпвам боса красиво и отмерено като танцьорка и се приближавам до Наг. Издебвам момента, хващам с две ръце главата му, целувам го и пак отскачам. Наг се спуска с неуловима за окото бързина, но винаги аз - неговата повелителка точно долавям намерението му и още по-бързо отскачам. Три пъти го целувам по главата, и с лекота отбягвам ухапването му или подлагам края на престилката си, в която той забива дългите си отровни зъби. Накрая, Наг раздразнен се навива на спирала, напада ме - не улучва, замира, заклатушква се отново и се прицелва- Аз се извивам, плесвам с отпуснатите си ръце и със светкавичен скок напред за съвсем кратък миг притискам устни към змийската муцуна. Този път Наг не спира а ме подгонва, - но!... аз успявам да се промъкна зад решетката през тясната врата навреме, която една от служителките ми захлопва. Трясъкът на метала, тъпият удар от тялото на Наг и съскането на озверения демон откеват със стихийна сила върху опънатите ни като струни чувства. Стоя спокойно и без да позирам.