Разговор до Нагини пред огледалото

-Отрова! -каза първата служителка на Нагини - при всяко нападение, готов да ухапе Наг я изпръсква от зъбите си.
- Това е най-голямата и най-отровната змия в Поднебесната. Кон и слон умират за една минута, човек и тигър живеят по-дълго -две минути. Отровата, която един танц на Нагини събира може да убие тридесет човека.
- Ни най-малко не може Наг да бъде опитомен.. Тази твар не знае благодарност, привързаност, страх или тревога. Лишен е почти от всички чувства, присъщи на животно с топла кръв, и в това отношение прилича на човек от най-долна тълпа. Само необикновеното изкуство на нашата Нагини я спасява от смърт, която я дебне всеки миг.
-Нагини изпитва необходимост да освобождава от страховете от демоните и затова отново и отново изпробва изкуството си, опасно и неизпълнимо за други хора. Единственият и надежден щит и дава тантрическата подготовка.
Щом като Тантра толкова силно въздействува върху чувствата, сърцето и тялото, може ли да излекува поразена от демони душа?
- Много трудно ако е душа на творец. Творците са по средата, между последователите на аскетизма и на Тантра. Поетическата мисъл не се страхува от изкушението, защото самата тя се подхранва от любовта, която е желание, а желанието е надежда, че животът продължава. Истинската поезия отхвърля всичко фалшиво и по това прилича на аскезата, ала същевременно изгаря в пламъка на Ероса към любимата или към Музата. Тази двояка способност на твореца затруднява лечението. Все пак Нагини се опитва.
-Какво е лечението?
- Всяка мисъл се проявява външно, ако силно се съсредоточи, вниманието върху нея. Напрегнатото желание ще предизвика необходимо следствие. Нещо като хипноза.

Докато слуша тъжно разговора Нагини стои пред огледалото, сгъва опръсканата с отрова престилка, от която се процежда цинично жълтозелена течност и бавно капе на пода като издава остра миризма, подобна на смачкан лист чемерика. Огледалото я отразява като старинна бронзова статуя със силни форми на жена, привикнала на земеделски труд, лишена от суета.