вторник, 13 януари 2009 г.

Колибата на Наншуан

Веднъж при Наншуан, който живеел в планината в малка колиба, дошъл един непознат. Наншуан тъкмо се канел да отиде да работи на полето. Наншуан поздравил човека и казал: "Влизай и се чувствай като у дома си. Приготви си нещо за ядене, хапни а каквото остане - донеси ми го на полето."
Наншуан работил в полето без да жали сили до късно вечерта и се прибрал изморен и гладен. Пришелецът приготвил ядене,изял всичко,което намерил в колибата, изхвърлил и изпочупил всички кухненски съдове.
Наншуан го заварил да спи сладко в празната колиба, но когато легнал до него, изпъвайки умореното си тяло, онзи скочил и избягал.
След много години, разказвайки тази случка на учениците си, Наншуан казал - Добър беше този монах, и до сега много ми се иска да го срещна пак.

Ньоген: Наншуан се радвал на уединението което му помагало да формира своя Дзен. Монахът искал да го освободи от каквито и да било формиращи идеи, но знаел че аргументите няма да убедят Наншуан. Наншуан разбрал какво се е опитал да му покаже монаха, заспал в празната колиба.
Пустотата - не е истинското жилище на дзенския монах. Пришелецът си отишъл като оставил Наншуан в нова атмосфера за творчество.
Дзен взема храната на гладния, меча - на война.
Всичко, към което се привързва човек е истинската причина за неговите страдания.
Странният монах не искал да дава нищо на Наншуан освен Освобождението, Свободата.
По-късно когато Наншуан разказвал на учениците си за това, колко искал да срещне пак този стар монах, той изглежда е черпил истинска свобода от непреходното чувство на благодарност към своя Учител.

Няма коментари:

Публикуване на коментар