сряда, 24 юни 2009 г.

капризните коне

Покрай пропастта дълбока, по ръба на стръмнината
своите коне с нагайка аз подканящо налагам!...
Задушавам се и пия вятър, гълтайки мъглата...
И дочувам, и дочувам с гибелен възторг:
пропадам!
Успокойте се, коне! Защо се вслушвате
на камшиците в гъвкавостта.
Придирчиви сте, коне, като вихрушки сте..
Ще ме стигне смъртта, недопял песента...
Ще допея куплета,
ще ви напоя -
нека само за миг на ръба
постоя...
Мен като перце от длани ще ме духне урагана
и шейната ще ме носи в снеговете
смъртнобледен.
Галопирайте по-бавно - вижте, целите сте в пяна,
удължете малко пътя към приюта ми последен.
Успокойте се коне! Защо се вслушвате
на камшиците в яростта.
Придирчиви сте коне, като вихрушки сте...
Ще ме стигне смъртта, недопял песента.
Ще допея куплета,
ще ви напоя...
нека само за миг на ръба
постоя...
Стигнахме: за среща с бога няма как да закъснееш.
И какво са се разпели злобно ангелите бели?!
Или е звънче, което от сълзите се люлее,
или е гласът ми, хукнал след конете полудели?!
Успокойте се за миг! Защо не слушате -
не летете тъй бързо, коне!
Придирчиви сте, коне, като вихрушки сте...
Щом тъй кратко живях - да допея поне!
Ще допея куплета,
ще ви напоя -
нека само за миг на ръба
постоя...

Няма коментари:

Публикуване на коментар