Векове и епохи наред този свят
се стреми по-далеч от студа, към уют.
Но защо тези птици на север летят,
щом открай време птиците тръгват на юг?
Те не търсят известност, величие.
Под крилете им свършва ледът
и откритото щастие птиче е
за награда след дългия път.
Но защо не ни хващаше сън? И какво
ни подгони по тази висока вълна?
Не сме виждали северното зарево -
то е толкова рядко, че няма цена!
Гладни чайки блестят като мълнии.
Наште шепи са празни. Но тук
за награда след всяко безмълвие
непременно ще има звук!
Как отдавна сънувахме в бяло, снегът
е затрупал в очите ни всеки нюанс-
Ослепяхме отдавна, но идва мигът
да прогледне тук всеки от нас.
Тука няма да има мълчание.
Слабостта ще ни пусне от плен.
Срещу нощите на отчаяние -
за награда - полярен ден...
Север. Воля. Надежда. Безкраят зове.
Сняг без кал, като дълъг живот без лъжи.
Няма гарван очите ни тук да кълве -
не се въдят насам тези твари божи?
Неповярвалите в прорицатели
и поели по пътя нелек -
тук, в награда за самотата си,
непременно ще срещнат човек.
сряда, 24 юни 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар