сряда, 24 юни 2009 г.

лирична

Еловите клони тук трепкат без вест,
тук птиците пискат тревожно.
Живееш в един омагьосан див лес,
а бягството е невъзможно.

Нека съхне черьомуха като пране,
като дъжд нека люляк да гасне.
Все едно, ще живееш със мен насаме
във дворец, в който свирят прекрасно.
Светът ти, орисан от много лета,
със моя не ще се кръстоса.
И мислиш, че няма по-хубав в света
от този твой лес омагьосан.

Нека сутрин листата да нямат роса
и луната да спори с небето.
Все едно, от гората ще те отнеса
в светът замък с балкон към морето.

Кога ще се случи? В кой ден и в кой час
Ще дойдеш при мен предпазливо?
Кога ще те взема в ръцете си аз
и ще те укрия ревниво?

Аз ще стана крадец - само ти пожелай.
Колко сили на вятъра пратих!
Щом дворци и чертози заети са -рай
ще ни бъде колиба в гората.

Няма коментари:

Публикуване на коментар