понеделник, 9 февруари 2009 г.

медитация

на пуст бряг съм. медитирам върху звука на течаща вода, която танцува по камъните, и върху усещането как вятърът гали прохладно тялото ми, докато слънцето огрява в кожата ми с всепроникващите си лъчи, и върху мириса на свеж живителен въздух след проливен пролетен дъжд. обожавам морето след дъжд. изобщо не мисля какво трябва да правя, нямам къде да ходя, нямам какво да разбирам, никакви решения не трябва да вземам, просто темпото е спряло, и аз съм потопена в хармонията и спокойствието на природата. солта на морската земя прониква в тялото ми и ме освобождава от мислите ми, от убежденията ми от нагласите ми. щастлива. оставям се на енергията, която движи в тялото ми, поемам дълбокото спокойствие, което Ки ми носи.
Изцяло потъвам в тонглен

Няма коментари:

Публикуване на коментар