понеделник, 23 февруари 2009 г.

незнанието - причина за страдание

Прегръщам те, любими мой, за да ти помогна да преоцениш собствените си минали действия. Сега си тук "под майчиния ми поглед". Представи си ъгъла на виждане на мен - твоята идеализирана майка, поведение, което няма нищо общо и е напълно противоположно на търсенето на причините за собствените задръжки в поведението на родителите ти. Анализът, на който ще подложим твоите действия по скоро прилича на изповядване, в най-благородния смисъл на думата. Изповедта ти пред мен е изповед освобождаваща, тъй като ти позволява да свалиш капаците, които твоето его ти налага. От друга страна, тя ти дава възможност да разтвориш сърцето си за други усещания, каквото е състраданието. Чувството за вина в никакъв случай не преобладава в тази въображаема ситуация, защото моята цел е вътрешната ти свобода, с пълното съзнание за личните ти ограничения да ме обичаш истински. Ела, ще те потопя в езерото на състраданието ми.
За него поетът е казал:
Когато прекрачиш отвъд понятието за този, който дава, за дара и за този, който получава, тогава ти ще постигнеш истинското състояние на състраданието...

Ела, любов моя, онова, което произхожда от ума, от незнанието или от глупостта, е основната причина за физическите ни и психическите ни страдания... Незнанието всъщност представлява липса на вътрешна отвореност, неразбиране на глъбините на аза за сметка на отдаване на отрицателните мисли... Ела, ще ти помогна да преоткриеш себе си, истинският Ти, който е бил отклонен от първоначалното си състояние поради погрешни схващания.

Няма коментари:

Публикуване на коментар