Един монах попитал Сюфън - Когато старият ручей на Дзен пресъхне и в него не остане и капка вода, какво ще мога да видя там? Сюфън отговорил - "Има бездънна вода, която ти не можеш да видиш".
Монахът попитал пак - Как човек може да пие от тази вода?
Сюфън отговорил - Той може да го прави без помощта на устата.
По-късно монахът отишъл при Чаочоу и му преразказал диалога. Чаочоу казал: "Ако водата не може да се пие през устата тя не може да се пие и през носа." Тогава монахът повторил първият си въпрос.: "Когато старият ручей на Дзен пресъхне и в него не остане и капка вода, какво ще мога да видя там? " Чаочоу отговорил - "Водата ще стане горчива като хинин."" Какво ще стане с този, който пие от тази вода?" - "Той ще се прости с живота си." - бил отговорът.
Когато Сюфън научил за диалога, той изразил благодарност на Чаочоу, казвайки: "Чаочоу е жив Буда. За в бъдеще няма да отговарям на въпроси." Оттогава той пращал новодошлите при Чаочоу.
Ньоген: Докато остава дори слаба светлинка от Дзен, ручеят не ще пресъхне. Всеки, който идва тук, донася със себе си своя вкус, за да го влее в потока. Когато Чаочоу говори за загубата на живота, той има предвид, че човек ще изгуби себе си и ще потъне в Нирвана. Човек, който иска да стане мъдър, трябва да мине през много трудности и дори да утоли жаждата си с горчилка. И ако не ви е грижа за тези препятствия, аз ви казвам:"Идете при него".
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар