тялото и вечността

Да бъдеш човек означава да бъдеш дух, който се изявява и действа чрез тялото. да бъдеш човек означава да бъдеш физически организъм, подвластен в действията си на личният дух, който дава на този организъм формата и съдържанието които сам е неспособен да приеме, да си човек, означава да заемаш определено място в историята, в което духът ще изяви своето достойнство и отговорност. затова възкресението означава, че духовната душа, вярна на своята природа, ще се превърне отново в душа на тялото и едва тогава ще бъде напълно свободна и овластена да се всели в него. възкресението означава, че материята, която душата е напуснала, отново става персонализирана, одухотворена телесност, т.е. човешко тяло, което обаче вече не е ограничавано от времето и пространството, а е станало, както казва апостол павел, духовно, пневматично тяло.
Във всички тези форми на съществуващи неща ние откриваме тяло в кристала, в ябълковото дърво в коня и птиците, както и в човека, към когото се обръщаме. На всеки етап физическата материя служи на някакъв нов принцип който й придава не само нови качества и способности но и нова специфика. с всеки изминал етап тя преодолява инерция, тежест, ограничения, съпротива и придобива лекота, пространственост, височина и свобода, нейният периметър за действие се разширява и самите й действия стават все по значими. Увеличават се както възможностите й за действие, така и нейният обхват.
Спира ли това развитие с човека, какъвто го познаваме? Интуицията ни подсказва,че вероятно то ще продължи понататък. човешкото развитие не е задънена улица.. то непрекъснато се променя. очевидно е че здравото тяло изисква повече грижи и упражненеия от занемареното. но дали тялото достига най-висшето си достойнство и съвършенство при човека, който живее изпълнен с благородни намерения и води смислен живот, или при добре тренирания и здрав, но лишен от интелект и повърхностен човек.. ако този въпрос ни изненадва, то е защото сме свикнали да гледаме на човешкото тяло до голяма степен така, както гледаме на животинското— само като някаква природна даденост. Обаче човешкото тяло определено се ръководи от духа. лицето на човек, който ревностно търси истината, е не само по одухотворено отколкото на затъпелият човек, то е повече лице, поистинско, по живо тяло. в поведението на поосвободения и по-широко скроеният човек има не само повече одухотвореност отколкото при жестокият и егоистичен човек, у него се забелязва и по-чувствително откликващо тяло. с човека започва един цял нов етап на развитие тялото като такова започва да става по живо, по вибриращо, защото то е по информирано за възможностите на сърцето, разума и духа... тогава какво ли не би било възможно, когато вечността разбие оковите на времето и божествената сила започне да ни въздейства без ограничения, освобождавайки духа в неговото абсолютно съвършенство и сила?