* сядам в тонглен медитация и се съсредоточавам върху истинската си природа. мога да си я представя и като колективна мъдрост или просветлено състрадание на моето по-висше Аз - Гея.
* после обмислям някоя емоция, която ме притеснява или затруднява. това може да бъде страхът, който понякога съпътства мисълта за раждането. озовавам се в центъра на дискомфорта и болката. може би ми се приисква автоматично да отблъсна страха или да му се противя, или да направя нещо, за да премахна това чувство... отбелязвам си този факт, вдишвам дискомфорта, осъзнавам - че милиони други жени чувстват същото.
* докато съм съсредоточена върху усещането, започвам да осъзнавам страданието което то ми причинява. забелязвам стреса и тревогата, които изпитвам заради този страх. знам, че заради това сънят ми е нарушен, станала съм избухлива. Ето - започвам да изпитвам нежност и любов към онази част от мен която се страхува.
* вдишвам трудното чувство като тежък черен дим или като тъмен облак. вдишвам го през всяка пора на тялото си.
* издишвам бяла, хладна, свежа светлина, която прилича на вдъхновение, простор, любяща радост и прошка. изпращам я към онази част от мен, която изпитва болка и страх. издишам през всяка пора от тялото си.
* ако мислите ми ме разсейват, отбелязвам ги без да се задълбочавам в тях, и ги превръщам в тъмен дим.
* обръщам внимание дали дишането ми е по-дълго и по-дълбоко при вдишването или при издишването. кое ми е по-лесно да давам или да получавам?
* продължавам да давам и да получавам с всяко вдишване и издишване, колкото ми се иска. колкото повече задълбочавам практиката и опознавам чувствата си, толкова повече се засилват спокойствието и увереността ми.
понеделник, 9 февруари 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар